Картофите произхождат от планинските райони на Андите и крайбрежните райони на Боливия, Перу и Чили. Археологическите находки показват, че местните индианци са произвеждали картофи там още преди около 2000 години. Смята се обаче, че култивирането им от човечеството е започнало много по-отдавна – преди 4000 до 7000 години. Най-старите следи от диви картофи, за които се счита, че са 13 000 години пр.н.е., са открити на чилийския остров Чилое с дължина 190 км и широчина 50 км. През XVI век испанците пренасят картофите в Европа под името „патата“. Ценността на картофите като хранителен продукт обаче бива призната едва в средата на XVIII век.

Семенните картофи се засаждат през пролетта. Запазените от предишната година картофи се предлагат в магазинната мрежа до юни. След това от южните страни се появяват ранните картофи. Реколтата от първите местни ранни картофи се прибира в края на май или началото на юни. След това прибирането на реколтата от картофи продължава до ноември.

Голямото разнообразие от сортове се диференцира от гледна точка на вкуса в зависимост от прибирането на реколтата – от най-ранния до най-късния сорт, по отношение на цвета и в зависимост от съответната устойчивост при готвене. Твърдите картофи са подходящи за пържене и за варене, докато по-меките картофи са подходящи за пюрета, супи, кнедли и палачинки. 

Причината, поради която картофите са широко разпространени по целия свят толкова много е, че те са склад за енергия и хранителни вещества, включително витамини, минерали и основни органични съединения.

Минерално съдържание – редовната консумация на картофи Ви осигурява добра доставка на вода и йони. Това е така, тъй като те са богати на калий. Концентрацията на калий е най-висока в обвивката и точно под нея. Затова, яденето на картофите с обелките всъщност е от полза. Също така, съдържат калций, желязо и фосфор. В картофите се съдържа съединение, известно като алфа липоева киселина, която помага за преобразуването на глюкозата в енергия.

Нишестените картофи се разпукват при варене, тъй като водата прониква в клетките им и създава ронлива структура. Това ги прави идеални за печене или пържене, като при термична обработка те бухват и поемат вкусовете.

За разлика от тях, восъчните картофи възпрепятстват навлизането на излишна вода в клетките си, така че текстурата им се запазва по-добре при задушаване, приготвяне на огретен или печене. 

Видове картофи

Кенебек. Това е най-често срещаният вид картоф и именно той най-често е на разположение в кухнята ни. Има кафеникава кожа и белезникаво месо. Характеризира се с голям и неправилен размер. Покълва лесно, така че е добре да ги държим на тъмно място.

Мона Лиза. Тези картофи са овални и по-жълтеникави, както отвътре, така и отвън. Това е полуранен сорт картоф и се намира почти целогодишно по пазарите.

Дезире. Тези картофи имат по-издължена форма, червеникава кора и жълто месо. Запазва се свеж дълго време и не покълва лесно.

Бинте. Това е късен жълт картоф, петнист отвън и светло жълт отвътре. Тези картофи са големи и продълговати.

Феникс. Картофите от този сорт са със среден размер и имат закръглена, сплескана форма. Те са със жълтеникава кожа, по която има множество вдлъбнатини, а отвътре са с почти бяло месо.

Спунта. Това са средно късни картофи. Формата им е удължена и имат наситено жълт цвят на месото.

Барака. Това е вид късен картоф, овален и голям. Отвънка и отвътре е светло жълт на цвят.

Кулинарна употреба

Пържени картофи. За приготвянето на пържени картофи най-подходящи са "Барака" и "Мона Лиза". Преди да ги пържите, оставете картофите във вода за няколко минути, за да отделят нишестето си.

Печени картофи. За печене във фурна е препоръчително да използваме видовете "Кенебек" или "Дезире". Ако печем картофите цели, добре е преди това да ги перфорираме на няколко места и да ги увием в алуминиево фолио.

Варени картофи. Най-подходящи са сортовете "Барака" или "Кенебек". Добре е да ги варим цели, с кожата – по този начин запазват вкусовите си качества. Не забравяйте да добавяте сол към водата, в която ги варите – това предотвратява разваряването и разпадането на картофите.

Яхнии. За готвене на яхнии най-подходящи са късно прибраните картофи, защото съдържат повече нишесте и не се разпадат лесно. Използвайте "Феникс" или "Барака".

Съхранение

Най-добре е да купувате картофи, които са неопаковани и неизмити (измиването премахва защитното покритие върху картофената обелка), за да избегнете натрупването на бактерии. Избирайте такива, които са твърди, плътни и сравнително гладки и овални. Избягвайте тези, които показват признаци на гниене или покълване.

Картофите не бива да се съхраняват в близост до лук, тъй като и двата зеленчука отделят газове, които предизвикват разпадане на другия.

Своевременно отстранявайте картофите, които са показали признак на развала, за да предотвратите развалянето и на тези, които го заобикалят.

Зелените картофи често са отровни, както и листата на растението, тъй като в тях се съдържат алкалоиди като соланин, хаконин и арсеник! Предозирането на тези вещества в организма може да бъде опасно за здравето и живота.

Картофите трябва да се съхраняват между 7°С и 10°С, в тъмна, суха среда, като изба или килер. Излагането на слънчева светлина може да доведе до образуване на соланин (който е токсичен), а съхраняването им в хладилник води до превръщането на скорбялата в захар, което придава неприятен вкус.

Тъй като голяма част от витамините, минералите и фибрите се съдържат в обелката на картофите, най-добре е да се консумират пресни картофи с ципата по тях. За целта, непосредствено преди приготвяне, ги измивайте добре под течаща вода и отстранете всички участъци с променен цвят и консистенция.

Когато варите картофи, първо загрейте водата до точка на кипене и след това ги добавете. Това ще намали времето за готвене и ще помогне за запазване на съдържанието на витамин С.

Източници: 

https://www.thespruceeats.com/; 

https://www.kaufland.bg/;

https://domashnakunyasdani.com/