Царевицата е основна храна в много кухни по света и това не е случайно. Тя е не само вкусна и пълна с основни хранителни вещества, но и хрупкавите ѝ и сочни зърна предлагат множество ползи за здравето.

Царевицата (Zea mays), още известна разговорно като кукуруз, е вид покритосеменно растение от семейство Житни (Poaceae). Тя е важна земеделска култура, която се използва за зърно, силаж и за зелен фураж.

Царевицата е одомашнена от коренните жители на Мезоамерика още в праисторически времена. По-късно, по протежение на Централно и Южно Мексико, ацтеките и маите култивират редица разновидности използвани за храна и други цели. След колонизацията на Америка през късния 15. и ранния 16. век, изследователите и търговците пренасят царевица в Европа, а по-късно я предлагат и на други култури по света като част от търговия. Към 21. век, царевицата е широко отглеждана култура в целия свят, основно поради способността си да расте при различни климатични условия. В някои страни от Латинска Америка и Африка тя е основна храна за населението.

Изследванията между 50-те и 70-те години на 20. век сочат за място на възникване на царевицата областта между Оахака и Халиско в днешно Мексико, тъй като най-ранните археологически находки от царевица са намерени именно там. Според по-модерни изследвания най-вероятно царевицата възниква в Мексико, но в друга област – долината на река река Балсас 

В България царевицата се появява през 18. век, като изглежда това става неравномерно във времето и от различни места. С това се обяснява наличието на повече от 20 местни названия, някои от които са свързани с начина на навлизане на царевицата в съответната област – влашка (от Влашко), гръчка (от Гърция), моруз (от Морея), рапка (от Арабия), мисир (от Египет), царевица (от Цариград), френки (от Франция). Други наименования на царевицата в страната са: гугула, гълъби, кукуруз, папур, пашка, пченка, рапка, мамул и други.

За сравнително кратко време царевицата става основен източник на храна в много страни, а приготвяните от нея румънска и молдовска мамалига, българския качамак, грузинския хляб мчади и други изделия са станали национални ястия.

Съществуват различни подвидове на царевицата, най-известните от които са:

Царевица тип „конски зъб“ („дент“) – Zea mays var. indentata. Нарича се и „полска“ царевица. Това е подвид, чиито семена съдържат твърда и мека скорбяла и с узряването се оформят във формата на зъб. Представлява основната култура, използвана за човешка и животинска храна, както и за промишлени продукти. Това е и единственият вид, използван при производството на царевична скорбяла.

Сладка или „зелена“ царевица – Zea mays var. saccharata и Zea mays var. rugosa. Отличава се с високото захарно съдържание на ядките в млечния етап, в който те са годни за консумация. Глюкозата, която е във високо съдържание при узряването се превръща в твърда роговидна скорбяла.

Пуканкова царевица – Zea mays var. everta. Подвид с малки заострени или кръгли зърна и много твърд ендосперм, които при излагане на по-висока температура се разпукват при изтласкването на съдържимата влага и образуват бяла нишестена маса, надхвърляща няколко пъти големината на първичната ядка, наречена пуканка. 

Индианска царевица – среща се с бели, червени, пурпурни, кафяви или цветни зърна. Това е оригиналната царевица, отглеждана от индианците. Днес се използва често за изготвяне на украса по време на празниците по прибиране на реколтата и на Вси Светии.

Брашнена царевица – формата на зърната и е еднаква с тази на царевицата тип „Флинт“, като е изградена почти изцяло от мека скорбяла. В Южна Америка този тип царевица се отглежда в разнообразни цветове и се използва в производството на храни и бира.

Царевицата е богата на хранителни вещества зърнена култура, предлагаща комбинация от въглехидрати, фибри и протеини. Съдържащите се във варената царевица калории са малко, което я прави подходящ избор за нискокалорична диета.

Макронутриентите в 100 г варена царевица са следните:

96 kcal

Протеин – 3 г

Нетни въглехидрати – 19 г

Мазнини – 2 г

Вода – 73,41 г

Царевицата е богата на витамини и минерали, които са от съществено значение за цялостното здраве и благополучие. Съдържа значителни нива на витамин B6, тиамин (витамин B1) и фолат (витамин B9), които играят жизненоважна роля в енергийния метаболизъм, нервната функция и производството на червени кръвни клетки.

Освен това тази зърнена култура е добър източник на основни минерали като манган, фосфор и магнезий.

Манганът поддържа здравето на костите и помага за регулиране на нивата на кръвната захар, докато фосфорът е от съществено значение за формирането на костите и зъбите. Магнезият пък е от решаващо значение за мускулната функция, предаването на нервите и поддържането на здравето на сърцето.

Освен това царевицата е богата на антиоксиданти като зеаксантин и лутеин, които подпомагат здравето на очите и предпазват от свързана с възрастта макулна дегенерация.

Микронутриентите на 100 г царевица са следните:

Фолат (витамин B9) – 23 мкг

Витамин А – 13,17 мкг

Витамин С – 5,5 мг

Калций – 3 мг

Магнезий – 26 мг

Калий – 218 мг

Фосфор – 77 мг

Ползи от консумацията на царевица

Царевицата осигурява универсална и питателна добавка към диетата, като предлага добър източник на енергия, фибри, витамини и минерали. Поддържа цялостното здраве, подпомага храносмилането и помага за поддържане на стабилни нива на енергия през целия ден.

Може да бъде ценен компонент на ястията преди и след тренировка, осигурявайки въглехидрати за енергия и запълвайки запасите от гликоген. Съдържанието на фибри в нея насърчава ситостта, подпомага управлението на теглото и възстановяването на мускулите.

Царевицата служи като ценен източник на растителен протеин, който помага да се задоволят ежедневните нужди от протеини при диети без месо. Той също така предлага основни витамини и минерали, които обикновено се намират в животински продукти, което го прави ценна добавка към вегетариански и веган планове за хранене.

Тази култура не съдържа глутен, което я прави безопасна алтернатива за хора с цьолиакия или глутенова непоносимост. Позволява на хората да се наслаждават на зърнени храни, без да предизвиква нежелани реакции.

Източници: https://bg.wikipedia.org/; https://www.forlife.bg/