Кубчетата бульон се употребяват от повече от 100 години за овкусяване на супи, сосове, яхнии, добавяйки по-солен и богат на умами вкус. Твърди и правоъгълни, тези малки кубчета всъщност са направени от бульон и/или дехидратирани месо и зеленчуци. Кубчетата бульон могат да бъдат разтворени във вода за приготвянето на инстантен бульон или да бъдат начупени в ястия като къри, яхнии и др., за да обогатят вкуса. За много култури кубчетата бульон са задължителен продукт в кухнята, затова и те могат да бъдат намерени в хранителните магазини по цял свят.

Кубчетата бульон представляват дехидратиран бульон, пакетиран в удобна за ползване форма на блокче. Обикновено кубчетата съдържат дехидартирано месо и/или зеленчуци, мононатриев глутамат, сол и различни подправки. Добавените подправки зависят от производителя.

Първото кубче бульон е било създадено през 1908 г. от швейцарския производител Юлиус Маги (Maggi) под наименованието „bouillonwürfel“ (кубче бульон). Преди кубчетата бульон да навлязат масово в Европа, Маги използва собствения си прахообразен бульон за производството на готови супи и сосове. Скоро след представянето на първото кубче булон "Maggi", британската компания "OXO" и немският фабрикант Карл Хайнрих Теодор Кнор (Knorr) започват да произвеждат свои вариации на кубчето бульон, съответно през 1910 г. и 1912 г. Тези три компании все още произвеждат по-голямата част от кубчетата бульон в световен мащаб.

Идеята, която стои зад създаването на кубчето бульон е то да добавя по-силен вкус в ястията, без за целта да е необходимо да се приготвя костен бульон или зеленчуков бульон предварително. През изминалите десетилетия кубчетата бульон са станали основен продукт в много различни култури. Например, в Индия кубчетата се използват за приготвянето на къри и супи, в Мексико – при приготвянето на ориз и енчилада с пилешко.

Както споменахме, кубчетата бульон са създадени, за да заместят костния бульон или зеленчуковия бульон, приготвянето на които отнема доста време. За приготвянето на костен бульон пък е необходимо голямо количество месо и кости. А направените от дехидратиран бульон или месо кубчета могат да се превърнат в чаша бульон само за няколко минути, докато заври водата. Освен това кубчетата бульон се съхраняват лесно, докато пресният костен бульон трябва да се държи в хладилник и има малка трайност.

Но въпреки че за приготвянето на костен бульон са необходими продукти и повече време, той не съдържа монанатриев глутамат и голямо количество сол като готовите кубчета бульон.  Костният бульон също така е по-мазен, но има много по-мек вкус за разлика от кубчетата бульон, затова и е по-добре да се използва при готвене, тъй като по-лесно може да контролирате вкуса на ястието. Не на последно място костният бульон съдържа колаген, който има неоспорими здравословни качества. На фона на тези предимства на домашно приготвения бульон, готовите кубчета могат да придадат на ястието само вкуса на подправките, които съдържат.

Основните видове кубчета бульон са пилешки, телешки, зеленчукови и агнешки, които всъщност се срещат рядко. За направата на месните бульони се използва съответното дехидратирано месо, подправки по избор на производителя и натриев глутамат. Зеленчуковите бульони не съдържат животински протеини, само дехидратирани зеленчуци – морков, лук и целина.

Кубчетата бульон могат да се използват по различни начини, например разтворени в чаша гореща вода, начупени или настъргани върху топли храни за овкусяване и осоляване. Съдържанието на пакетчетата, които съпътстват инстатните нудъли или супа, продавани в магазините, всъщност представлява смлян до прахообразно състояние кубче бульон.

Кубчетата бульон е най-добре да се съхраняват на сухо и хладно място или в хладилник. Трайността им е около две години. Ако кубчетата започнат да миришат неприятно и цветът им се промени, значи са развалени.

Източник: https://www.thespruceeats.com/