Успение на Пресвета Богородица или Голяма Богородица е един от 12-те големи християнски празници. Той се чества и от православни, и от католици на 15 август (28 август, по стар стил). Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил ѝ съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното ѝ желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝ в Йерусалим. Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: “Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.” В памет на явяването ѝ пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави “въздигане на хляба”.

Народната традиция почита пресветата Богородица като покровителка на майчинството, жените и семейното огнище. Вярва се, че тя помага на бездетни съпрузи да се сдобият с рожба.  Според поверията, на 14 август вечерта, младите булки и невестите без деца, които искали да имат дете, молели Богородица да им помогне, носели дарове - домашно изработени кърпи, престилки, чорапи, цветя и оставали да преспят в църквите, носещи нейното име. Те вярвали, че тя ще им помогне да се сдобият с отроче. На 15 август всички млади жени не трябвало да се докосват до нищо с червен цвят, за да не останат бездетни.

По същият начин жените отбелязват и празника Малка Богородица (Рождество на Пресветата Богородица) на 8 септември. Според народната традиция, между Голяма и Малка Богородица се забранява жените да тъкат, плетат и шият. Това се спазвало за здраве на домочадието.

На Голяма Богородица след тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове (богородична пита) и плодове – диня, грозде и ябълки, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки.

На 15 август свършва Богородичният пост и се организира празнична семейна трапеза или общоселски събор. На празничната трапеза стопанките нареждали задължително ритуални погачи, мед и жито. Слагали още царевица, пшеница, варена тиква, каша от пиле, плодове.

На Богородица мелят от новото жито. От него приготвят обредни хлябове за празника и вярват, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие в следващата година. За празничния курбан се коли агне, което предварително се захранва и прекадява, както на Гергьовден.