Еньовден е празник, отбелязван на 24 юни, наричан още и Яньовден, Иванден, св. Иван Бильобер, св. Иван Летни, Среди лете, с който църквата почита рождението на св. Йоан Кръстител. Народният обичай отразява връзката му с деня на лятното слънцестоене – 22 юни, който е сред най-важните астрономически преходи в годишното време.

Заченат с Божията намеса, Св. Йоан, наречен Кръстител или Предтеча, се ражда няколко години преди Исус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той първи започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан.

Еньовденската обредност според едни изследователи се свързва с праславянския пантеон, а според други – с религиозните практики на античното балканско население. Еньовден е християнизиран вариант на езически празник в чест на лятното слънцестоене.

С празника Еньовден са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения, но основата му е почитта към слънцето. При всички българи е разпространено поверието, че на Еньовден слънцето „трепти” и „играе” на изгрев и тръгва към зима. Християнизираната представа е за св. Еньо, който си облича кожуха и отива да донесе зимата, тръгва за сняг или започва да си кърпи кожуха и се стяга за зимата. Смята се, че сутринта на празника слънцето се изкъпва в реките и изворите и поема пътя си обратно към зимата. Вярва се, че кукувицата кука до Еньовден и оттогава лятото си отива.

Със слънчевия култ се свързват много обреди: момите и невестите посрещат изгрева и гадаят по сянката си за здраве и живот през годината; момите, жените и децата се къпят в реките за здраве; нестинарите в Странджа понякога играят върху огън на Еньовден; палят се обредни огньове на високи места край селището, на мегдана или на поляните в гората. Народните представи са, че земният огън е проекция на небесния огън (слънцето) и се цели увеличаването на жизнената му сила. Огньовете се прескачат за здраве и предпазване от насекоми. В някои райони в нощта срещу празника се добива нов огън и от него се запалват всички огнища в селището.

На този ден всички трябва да станат рано и да посрещнат изгрева на еньовденското слънце, за да усетят лековитата роса, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.

Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на слънцето. Жените – баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" – за всички болести и за болестта без име.

В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата. За лечение и гадаене при залез слънце се взима от чист сладък извор "мълчана вода", налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила.

Св. Иван Летни, наред с други светци, се осмисля като градушкар. За предпазване от градушки на Еньовден не се работи и обредно се обхождат в кръг землищата и водоизточниците в селото.

На Еньовден празнуват всички с името Яне, Яна, Яница, Енчо, Еньо, Йоан, Дилян, Деян, както и всички, които носят имена на билки.

В България масово се използват приблизително 200 вида лечебни растения, от които се добиват около 270 вида билки. Разликата в цифрите се дължи на факта, че от отделните части на растенията се събират различни билки – корена, цветовете, листата и стъблата. Тоест понятието „билка“ не се отнася към растението в неговата цялост, а към част от него, която в определен момент от растежа, съдържа най-голямо количество активни вещества. По тази причина различните билки се берат по различно време, например преди, по време на или след цъфтеж, или образуване на семена и плодове.

За да се получи качествена билка, е важно да се спазват някои основни правила при брането и сушенето на лечебните растения. Събирането трябва да става в момента, в който активните вещества на билката са в най-голямо количество.

1. Брането трябва да става с чисти ръце и в чисти съдове. Никога да не се забравя, че от събраната билка ще се приготвя лекарство.

2. Берат се само тези части от билката, които се употребяват. При всяко смесване с други части от растението или с чужди примеси качеството намалява.

3. Набраните свежи билки (особено листата, цветовете, сочните плодове и др.) се слагат в кошове, кошници, кутии и др., без да се тъпчат и мачкат. Не се препоръчва свежите билки да се слагат в торби (особено по-нежните растителни части) поради опасност от запарване.

4. Набраните билки се сушат веднага след брането. Ако в момента не са осигурени достатъчно рамки или помещения и се налага да се чака освобождаването им, билките се изваждат от съдовете в които са брани, и се разстилат временно на чисто и сухо място върху чисти постелки.

5. При всяко излизане да се бере само от един вид билка. Товa важи особено за отровните.

6. Да не се събира хищнически всичко от едно диворастящо находище, а да се оставят добре развили се здрави растения за размножаване, за да се запази и възстанови находището за следващия сезон. За всяко растение е различно, но общото правило е, че не бива да се обира повече от 50% от наличието в едно находище. Да не се бере всяка година от едно и също находище, а да се търсят и нови. С това се цели да се запази билката от унищожаване. Надземните части се режат, а не се отскубват.

7. Надземните части (стръкове, листа, цветове и др.) се берат в сухо, по възможност слънчево време след роса и никога в дъждовно време или непосредствено след дъжд. Изключение от това правило правят само тези билки, които няма да се сушат, а ще се употребят свежи.

8. Надземните части се берат обикновено непосредствено преди или през време на цъфтенето. При брането на стръковете се отрязват само облистените надземни части или облистените върхари отгоре надолу, дълги най-много до 25 см. Брането на стъбла без листа не се допуска.

9. Корените, коренищата и други подземни части се изкопават обикновено, след като узреят семената на растението. Изключенията са посочени за всяко растение. Така се дава възможност на билките да образуват семе и да се запазят от унищожаване. Веднага след изкопаване те се изчистват от надземните части и други примеси и се измиват. Измиването се извършва по възможност веднага след изваждането от земята с течаща вода бързо, а същевременно и много старателно. Ако корените трябва да бъдат белени (напр. медицинската ружа), това да става, след като се измият и отцедят, но докато са още свежи.

10. Корите се събират през пролетта при започване на сокодвижението в растението.

11. Семената се събират при техническата им зрелост, а някои още във восъчната им зрелост.

12. Плодовете се берат при пълното им узряване, но без да се чака да презреят. Плодовете, които няма да се употребяват свежи, а ще бъдат сушени, се берат малко преди пълното им узряване.

След събирането на билките, те трябва да прочистят от примеси и да се изсушат възможно най-бързо, за да запазят естествения цвят на свежата билка.

Със сушенето се цели да се отстрани по-голямата част от влагата, която се съдържа в прясната билка. Под влияние на влагата и топлината, на разни ферменти и др., които се намират в прясната билка или във въздуха, външният й изглед започва бързо да се променя — тя потъмнява, почернява, мухлясва, заедно с което се променя и вътрешното й съдържание.

Почти във всички случаи този процес на промени в набраната прясна билка може да се избегне чрез бързо и правилно сушене. Сушенето също така спомага за запазването на лечебните свойства на билката за дълго време. Затова и сушенето се смята за най-важната и деликатна работа, за която са нужни много знания и опит.