Есента е сезонът на гъбите и брането на ядливи гъби е истинска наслада за гастрономите. През септември, октомври и началото на ноември те буквално изникват от земята, стига да знаем къде да ги търсим. Ядливите гъби, които са диворастящи са едно от природните богатства на България, тъй като почти половината от територията е заета от гори и планини, които са дом на ядливите диворастящи гъби.
Всичко, приготвено с диви гъби е много вкусно, но трябва да обръщаме огромно внимание откъде се снабдяваме с тях. Най-лесният начин е да ги купим от човек, който разбира и се занимава именно с това. Но изкушението сами да намерим и наберем диворастящи гъби е голямо. Ако решим да берем гъби сами, трябва да знаем, че е необходимо да сме натрупали доста опит, за да сме сигурни, че ще разпознаем ядливите от отровните гъби. Затова, винаги преди да консумираме набраните гъби, трябва да се консултираме с опитен гъбар.
Хубавото е, че някои от диворастящите ядливите гъби нямат двойници и това улеснява значително гъбарите.
Ето и основните видове гъби, които може да срещнете през есента.
Ливадна печурка
Този вид расте в пасища и тревисти места, между храсталаци и в овощни градини от края на пролетта до късна есен. Младата и стара гъба се различават по вид, но и двете са годни за консумация. Може да се използва както в свежо състояние, така и сушена и консервирана.
Обикновена манатарка
Тя расте през лятото и есента и се среща най-често в иглолистни и широколистни гори. Тръбичките при младите гъби са бели, а след това постепенно пожълтяват. Порите са ситни, оцветени като тръбичките. Месото е бяло и плътно и не променя цвета си. С приятен вкус и аромат.
Сърнела
Сърнелата има типичен вкус на гъба, както и много приятен аромат при консумация, затова е сред най-популярните видове. Тази гъба расте в редките и просветлени широколистни или иглолистни гори, а също така по горски полянки, храсталаци и пасища. Появява се през май и расте до края на октомври. Може да се намери поединично или на групи. При бране се разпознава по шапката. Гъбата расте перпендикулярно на пънчето, като в същото време тя е плоска и леко кафеникава на цвят. Най-вкусна е когато се бере млада, още неразтворила шапката си. Пънчето не се яде, защото е жилаво и кухо. Видът е годен за сушене. Важен отличителен белег за ядливия вид е двуслойният пръстен.
Обикновена челадинка
Расте по пасища, ливади и горски поляни сред ниска, зелена трева. Може да се срещне по всяко време от пролетта до есента, стига да е достатъчно влажно и да има свежа, зелена растителност. Широко разпространен вид в цялата страна. Тук отново пънчетата се отстраняват. Важно за ядливия вид е, че той има свободни от пънчето ламели, докато Clitocybe rivulosa, силно отровен вид, има прираснали ламели.
Пачи крак
Пачият крак е гъба, която у нас е много известна още като жълтурка и лаберка. Гъбата е жълто-оранжева на цвят и изглежда като обърнато чадърче. Шапката на пачия крак е нагъната и вдадена навътре. Пънчето на гъбата е месесто и жилаво. Тази гъба няма правилно оформени пластинки, а вместо тях са развити плътни, изпъкващи жили, които са разположени по продължението на пънчето. Пачият крак има богат, наситен, плодов, горски вкус и аромат. Може да бъде намерена и набрана през лятото или есента.
Гъби кладница
Тази гъба се среща в широколистните гори, растяща по повърхността на дърветата. Кладницата е леко жълто-кафяво или кремаво-сива на цвят, с късо пънче и голяма ветрилоподобна шапка. Тя има деликатен вкус и аромат, така че е добре да бъде приготвена с много малко подправки, за да се запази максимално вкусът ѝ.
Обикновена масловка
Среща се единствено в симбиоза с борове. Намира се както през пролетта, така и до късна есен. Плододава в особено големи количества при влажно време през есента. Кожицата ѝ не се яде, бели се и се отстранява преди кулинарната обработка. Ядливият вид има широк и траен пръстен. При влажно време има слузест слой върху шапката.