Ние използваме бисквитки, включително и бисквитки на трети страни, за да подобрим нашите услуги, за да персонализираме вашите реклами и да запаметим вашите преференции за уебсайта. Ако продължите браузинг сесията, вие се съгласявате с използването на бисквитки на нашия сайт. За повече информация (например как да изключите бисквитките), посетете нашата Политика за бисквитките.

OK
advertisement

В кухнята на Рудолф ван Веен с любов

Интервю с Рудолф ван Веен за kulinaria.bg

Днес се срещаме с Рудолф ван Веен. Още от малък той знае, че иска да бъде готвач. През 1985 г. Рудолф завършва Кулинарното училище в Бреда с най-висок успех сред съучениците си и решава, че ще стане майстор-готвач.

Постигнали сте много в професията си, какво задържа интереса и ентусиазма живи през годините?

За готвача или за пекаря няма последна точка. И това много ми харесва. Готвиш, хората го изяждат... и утре започваш от нулата. Има една поговорка: "готвачът е толкова добър, колкото добро е последното му ястие".

Кои нации според вас имат по-големи изисквания към храната и умеят в по-голяма степен да оценяват истинските кулинарни шедьоври?

Всяка нация има своето уникално кулинарен наследство. Не мога да кажа, че една страна е по-добра от друга. Те просто са различни.

Какво е отношението ви към самообучението и самоусъвършенстването в областта на кулинарията? Както по отношение на избора на храната, така и що се отнася до нейното приготвяне? Така например много наши читатели се учат в движение от рецептите, споделени на сайта от други потребители – смятате ли, че интернет наистина помага в овладяването на кулинарното изкуство?

Самообучението е постоянен процес, който не спира. Мисля, че е страхотно, че сега имаме интернет, където много хора могат да се научат да готвят. Но все пак бих препоръчал на хората, които искат да станат професионални готвачи, да отидат на кулинарно училище.

Според вас, като цяло, трудна ли е реализацията в България на професионалните готвачи? Въпрос на късмет, на умения, на подходящи познанства? Достатъчно голям ли е пазарът у нас, за да бъде човек мотивиран да изучава тънкостите на занаята и да има стимул да се усъвършенства?

Не мисля, че има значение къде живееш. Винаги всичко се свежда до собствената мотивация и отдаденост на човек. Може определени обстоятелства да се различават и да има трудност, но ако човек наистина искаш нещо не трябва да разчита на други хора. Просто трябва да държи на това и да прави всичко възможно да го постигне. Искаш ли го? Накарай го да се случи! Без значение дали някой казва, че е невъзможно!

Може ли готвенето да се определи, като част от онези професии, които наричаме „призвание“?

Според мен да. Опитвайки вкуса на храната, можете да опитате страстта на нейния създател.

Напоследък се забелязва увличането на хората по определен тип „модерни“ продукти и ястия. Сьомга, кедрови ядки, суши. Смятате ли, че има опасност да забравим националната си кухня в опит да догоним модерните тенденции?

Националната ни кухня, е нашите корени. Храната, с която сме израснали е нашата "Soul Food". Тези храни са заложени в нашето същество и ни правят това, което сме. Тенденциите ще идват и ще си отиват, но нашето кулинарно наследство винаги ще остане с нас.

Любов или страст е кулинарията за вас?

Всичко, което ядем, е ..... любов ( ....... !)

Прочетете пълния текст тук: http://kulinaria.bg/interviews/v-kuhnyata-na-rudolf-van-veen-s-lyubov#ixzz32uEqbFa7

 



В кухнята на Рудолф ван Веен с любов
категория