Ние използваме бисквитки, включително и бисквитки на трети страни, за да подобрим нашите услуги, за да персонализираме вашите реклами и да запаметим вашите преференции за уебсайта. Ако продължите браузинг сесията, вие се съгласявате с използването на бисквитки на нашия сайт. За повече информация (например как да изключите бисквитките), посетете нашата Политика за бисквитките.

OK
advertisement

Патладжани

Патладжанът произхожда от Индия, култивиран е преди около 4000 години, а днес е разпространен в почти всяка страна, където климатът е топъл.
От гледна точка на ботаниката, в разрез с кулинарните очаквания, патладжаните не са зеленчуци, а плодове, наред с доматите и чушките.

От 4 до 7 в сл. Хр. маврите донесли плода в Испания, а от там много бързо той се разпространил в цяла Европа. Интересно е да се отбележи, че в началото европейците смятали, че консумацията на патладжан може да те доведе до лудост.

Има стотици видове патладжани, с всякакви цветове и форми - бял, пурпурен, пурпурно-черен, зелен, оранжево-червен, дори и на райета. Формите му варират: крушовидна, кръгла, издължена и тънка. В България най разпространен е крушовидният патладжан в пурпурно-черен цвят.

Също като доматите и чушките, патладжаните принадлежат към семейството на картофите. Имат горчив вкус и гъбеста консистенция.
Само 100 грама от този зеленчук съдържат над 80 полезни хранителни вещества. В тези 100 грама, спрямо Ориентировъчния дневен прием (ОДП) на Световната здравна организация се съдржат: фибри - 11%; манган - 10%; молибден - 5%; калий - 5%; фолиати - 5%; витамин К - 3%; триптофан - 3%; витамин С - 3%; магнезий - 3%; мед - 4%; калории - 1%.

Освен богатата палитра от витамини и минерали, патладжанът съдържа и важни фитонутриенти, които имат доказани антиоксидантни свойства. Част от тях са фенолни съединения, като кафеева и хлорогенна киселини, а друга част са флавоноиди - предимно насунин. Насунинът е активен антиоксидант, който предпазва клетъчните мембрани от множество увреждания. Той е полезен както за мозъка, така и за кръвоносната система. Участва в регулирането на железния метаболизъм, нормализира имунната функция при алергични реакция.

Патладжаните, обаче, принадлежат към група храни, съдържащи завишени количества оксалати. Поради тази причина, хора страдащи от временни или хронични заболявания на бъбреците, черния дроб или жлъчния мехур трябва да избягват този иначе полезен зеленчук. Патладжаните съдържат много целулоза и трудни за преработване влакна и могат да предизвикат влошаване на състоянието при хора с болен стомах. Затова при язва, обострен гастрит или склонност към разстройство на червата не е препоръчително да се консумират патладжани.
Но при липса на горепосочените проблеми, патладжанът е идеален за диети, за прочистване на организма, както и в борбата с инфекциите.

Когато се избира патладжан, той трябва да е плътен, твърд и да не изглежда лек за размерите си. Кожата му трябва да е гладка и лъскава, а цветът трябва да бъде в един определен или в преливащи се нюанси. Резкият контраст в цвета може да бъде индикация за развала или употреба на твърде много пестициди.

Патладжановия сок има високи бактерицидни свойства. Той е природен антибиотик, който помага на организма за по-бързото заздравяване на раните и се справя с различни инфекции.

Най-вкусен патладжанът е пържен или печен. Сред най-популярните рецепти с патладжан са имамбаялдъ, кьополу, патлаждан пармизано, баба гануш и др. 


Патладжани
категория