Ние използваме бисквитки, включително и бисквитки на трети страни, за да подобрим нашите услуги, за да персонализираме вашите реклами и да запаметим вашите преференции за уебсайта. Ако продължите браузинг сесията, вие се съгласявате с използването на бисквитки на нашия сайт. За повече информация (например как да изключите бисквитките), посетете нашата Политика за бисквитките.

OK
advertisement

Гръцките острови през погледа на Антъни Бурдейн

В ЛАБИРИНТА ОТ ОГЪН И СОЛ

Остров Крит. Никакво разглеждане на руини и излишно мотаене. От пазара се купуват корюшка (любима риба на местните), агнешки дреболии и зелени подправки. Ако към това добавяте зехтин, вино и ракия, със сигурност ще изкарате до 100-ина години. От агнешките дреболии и корюшката се прави супа. Момиците са прекрасни в хрупкава панировка. Това, което задължително трябва да се опита, е сотиран нахут с лимон и зехтин и задушено от дива коза, наследство от минойците и османците. Заключението на Бурдейн е просто като яйца на очи: „Историята, нашествията, окупациите и потисничеството са дали добри резултати! В годините на кръвопролития и болка са съхранени безценни рецепти”.
С навлизането във вътрешността на острова се виждат само скали, шубраци и овце, много овце. Антъни има за цел да се срещне с местните жители и да разбере как се справят със суровите условия. Открива ракията. Всеки местен знае как се прави: смачканото грозде се оставя да ферментира 40 дни, изсипва се в меден казан, смесва се с вода или вино, кипва и се дестилира. Бистрата течност е толкова силна, разказва Бурдейн, че „сваля боята от корпуса на боен кораб и те изгаря като препарат за отпушване на канали, действа бързо като ритник в главата и се пие до момента, в който здравият разум отстъпи на неясния спомен”.
Експедицията в централен Крит продължава.
Главните действащи лица са Антъни, няколко овчари и едно агне. Сюжетната линия започва с одиране на агнето. Тънкото черво на животното се измива и се раздува. Пълни се с нарязания далак. Агнето се реже на едри късове, които се нанизват на големи шишове. Овкусяват се с морска сол. „Месо на шиш, печено на огън, и ферментирало грозде – гръцкият вариант на американското барбекю”, записва в дневника си търсачът на силни вкусове.
За местната диета са характерни зехтинът, рибните деликатеси и зелените треви. След Втората световна война, когато Гърция остава буквално без храна, експерти откриват, че гърците са в отлично здраве. Оказва че, че разковничето се крие в радиката, или глухарчето. По хълмовете на острова има още над хиляда ядивни растения, които дават сила и енергия.
От планината кулинарната експедиция слиза към морето. Град Ханя за мнозина е най-живописният град на остров Крит, a за Антъни Бурдейн е царството на любимия му морски деликатес – морския таралеж. Току-що извадени от морето, таралежите се режат с ножица, поливат се с лимонов сок и се ядат без термична обработка. Всяка таверна на крайбрежната улица предлага още съкровища: октопод на скара, пържена сепия, овче сирене върху доматено пюре и ечемичен сухар, хайвер от морски таралеж, потопен в зехтин, скариди, задушени със сирене фета, прясна сепия с лимон, лозови листа, задушени с ориз, копър и неповторимите островни треви.

*Материалът е част от статията "Индиана Джоунс и храмът на удоволствието" от Албена Стоянова, публикувана в сп. Brava Casa


Гръцките острови през погледа на Антъни Бурдейн
категория