Ние използваме бисквитки, включително и бисквитки на трети страни, за да подобрим нашите услуги, за да персонализираме вашите реклами и да запаметим вашите преференции за уебсайта. Ако продължите браузинг сесията, вие се съгласявате с използването на бисквитки на нашия сайт. За повече информация (например как да изключите бисквитките), посетете нашата Политика за бисквитките.

OK
advertisement

Един австралийски готвач

Той никога не е планирал кариерата си на професионален готвач. Научава се да готви, четейки, ядейки и експериментирайки.

Днес Бил може да бъде наречен „австралийският Джейми Оливър“ – той притежава три ресторанта, автор е на редица  кулинарни книги, редовно пише в списания, има собствено телевизионно шоу и радио рубрика.

Кога и къде се научи да готвиш?

За мен беше въпрос на необходимост, тъй като майка ми не беше нито добра, нито страстна готвачка. Но това, което най-много ме привличаше към готвенето беше творческия момент,  аз просто се забавлявах готвейки. Винаги съм харесвал кулинарните книги и с удоволствие си купувах  женски списания с рецепти. Това бяха 70-те години в Мелбърн и аз правех всякакви ретро неща, като шоколадов мус, например.

Идвате в Сидни като студент по изкуство. Какво точно преобърна желанието ви за това какъв да бъдете?

Започнах като студент по архитектура в университет RMIT в Мелбърн, но ненавиждах структурата и дисциплината там. Винаги съм се чуствал по-привлечен от творческите занимания, а интересът  и  силата ми са в хуманитарната област.  Дойдох в Сидни за един уикенд, харесах града и си подадох документите в арт училище, въпреки че преди това никога не съм мислел за подобна възможност. Така влязох във Факултета по изящни изкуства към Университета на Нов Южен Уелс. Това промени абсолютно всичко за мен. Почуствах се освободен и пред мен се откри съвсем нов начин на мислене.

Бяхте ли мислили някога преди да дойдете в Сидни да станете готвач?

Не, никога. Когато бях по-млад, в представите ми да бъдеш готвач означаваше да си търговец, тогава нямаше много известни готвачи. Бях наясно, че харесвам готвенето и че бях добър в това, но никога не бях мислил за кариера в тази посока. Докато бях в училището по изкуства, работех по няколко часа в един ресторант и много ми харесваше. Изкуството по принцип е доста самотно занимание, а на мен ми харесваше сътрудничеството, колективната работа в ресторанта – работата с хора ми доставя удоволствие.

Отваряте първия си ресторант, когато сте само на 22 години. Как придобихте уменията и знанията за бизнес, за да се осмелите да се впуснете в такова занимание?

Баща ми и дядо ми притежаваха малки бизнеси, така че въртенето на бизнес е част от моята история. Роден съм в задната стаичка на месарницата на дядо ми и съм живял там първите три години от живота си. Затова и търговията никога не е била трудна за мен. А ресторантът е нещо като представителен магазин.

След като отворихте ресторанта, как стана така, че кариерата ви пое в толкова разностранни посоки?

Когато отворих първия си ресторант през 1993 г, имаше голям медиен интерес от страна на списания към нас и аз започнах да пиша рецепти за хората, които искаха да разберат какво приготвяме в ресторанта. След това бях помолен да напиша книга с рецепти, това беше моята първа кулинарна книга –Bill’s Sydney Food. Това беше времето, когато Джейми Оливър се превръщаше в звезда и интересът към храната беше голям. Имах късмета да бъда в средата на телевизии, различни медия компании и да си сътруднича по различни проекти с тях. Съпругата ми е телевизионен продуцент и така решихме да направим свое собствено предаване.

Кариерата ви се разви напълно естествено или все пак има нещо, което сте планирали?

Не, не съм планирал нищо. Когато бях млад, някой ми беше казал каквото и да правя, да го правя добре и то ще ме отведе някъде другаде. Това е най-добрият съвет, който съм получавал някога. Друго важно нещо е човек да помага на шефа си, това е доста подценявано. Ако си от помощ на човека над теб, хората наистина го забелязват и оценяват и се отварят нови възможности пред теб.

Какво е вашето ежедневие сега?

Ежедневието ми се променя непрекъснато и това всъщност е най-вълнуващото в живота ми. Но пък най-лошото в това да имаш ресторант е, че правиш едно и също всеки ден. Дейностите се повтарят, готвиш една и съща храна... За хора като мен, които трудно задържат вниманието си върху едно нещо, се изисква голяма дисциплина. Вчера, например, отидохме с готвачите от ресторантите ми по пазарите, купихме разни неща и ги върнах в кухните, за да експериментират с рецепти. Винаги има много срещи, много ходене напред-назад, а също и пътувания, тъй като вече имам ресторант в Япония.

А кое е любимото ви занимание?

Любимото ми занимание е да не правя нищо. Да прекарвам времето си с децата – мисля, че оценявам това повече отвсякога. Това, което ми липсва, е да имам възможност на спокойствие да си пия кафето и да си чета вестник, но ако си човек със семейство и работа, това няма как да се получи. Но ще имам предостатъчно време затова като остарея.

Какви са бъдещите ви планове?

Искам да отворя още ресторанти в Япония. Освен това сме почти на финала на снимките на ново телевизионно предаване, а също така скоро започвам да пиша новата си книга. Това е планът ми за следващите шест месеца.

Какъв съвет бихте дали на някого, който иска да има разностранна кариера като вашата?

Да започнем с това, че трябва да се научи да готви. След това да отиде в ресторант и да се научи да готви като професионалист. В ресторантите ми са работили много хора, които в последствие напускат и решават да се занимават с нещо съвсем различно. 

Според вас усетът към готвенето вътрешен талант ли е или е нещо, на което човек може да се научи?

Смятам, че най-добрият вариант е човек да има вътрешен усет за готвене. Не е трудно, но за хората, които имат вроден талант, готвенето е разтоварващо. Тази страст няма как да се изфалшифицира.



Един австралийски готвач
категория