Ние използваме бисквитки, включително и бисквитки на трети страни, за да подобрим нашите услуги, за да персонализираме вашите реклами и да запаметим вашите преференции за уебсайта. Ако продължите браузинг сесията, вие се съгласявате с използването на бисквитки на нашия сайт. За повече информация (например как да изключите бисквитките), посетете нашата Политика за бисквитките.

OK
advertisement

Антъни Бурдейн за храната в Италия

Венеция.

Има ли нещо, което все още не е изложено на показ пред жадните очи на туристите? В миналото 177-те малки острова са център на всичко качествено. Днес от 171 хиляди венецианци във Венеция живеят едва 61 хиляди.

 

Чия е Венеция? Останала ли е истинската венецианска кухня? Това е загадката, която води Бурдейн.

 

От XIX век насам Da Romano на остров Бурано е собственост на една фамилия. Вече пето поколение тя приготвя традиционни ястия. Основно правило – простотата. Тук няма място за иновации. Самите италианци го наричат героично готвене.

 

Ако искате да впечатлите местен, не поръчвайте паста, а хайвер от сепия, морски охлюви, бейби октопод, рак

богомолка, полента на скара. Ястието, заради което според Бурдейн си заслужава да посетите остров Бурано, е ризото с го. Прави се по класическа

рибарска рецепта от началото на ХХ век.

 

Рибката го не е ценена по принцип. Тя е малка, грозна, бърза, заравя се в пясъка. Не е приятна за ядене, защото има много кости, но придава чудесен аромат. От нея се прави бульонът, към който се прибавя оризът.

 

Сардиния

Тук трябва да се пие местното вино канонао. Храната е изцяло натурална, обикновена и много вкусна.

 

Пастата е характерна за всеки регион. Може да е домашна, във формата на цветя – пупусас, сервирана с пресен сос песто; с манатарки, артишок и равиоли, пълнени с прясно сирене рикота и див копър.

 

А месото е хубаво, защото има повече мускул и по-малко мазнина.

 

Всяко сядане на масата започва с домашно приготвени меса, овче сирене пекурино и пане карасау – вездесъщия сардински плосък и хрупкав хляб. Меси се само ръчно и може да се яде година след изпичането му.

 

*Материалът е част от статията "Индиана Джоунс и храмът на удоволствието" от Албена Стоянова, публикувана в сп. Brava Casa



Антъни Бурдейн за храната в Италия
категория