Земната ябълка (Helianthus tuberosus L.), още наричана гулия, топинамбур, йерусалимски артишок, грудков слънчоглед и т.н. принадлежи към семейство Сложноцветни (Asteraceae, ост. Compositae), сред чиито много разпространени представители са още слънчогледът, маргаритката, лайката, белият равнец, еделвайсът и други добре познати в България растителни видове.

Топинамбурът  (счита се, че името му произлиза от бразилското индианско племе Тупинамба) произхожда от Северна Америка, където е бил наричан „слънчев корен“ и е известен като култура от много столетия насам В началото на XVII в. френски мореплаватели донасят растението в Европа, като през XVIII век, с появата на картофа, то бива позабравено. С течение на времето обаче, благодарение на лечебните, хранителните и вкусовите си характеристики, земната ябълка отново намира своето място на кулинарната карта на Стария континент.

В момента са известни 300 вида от това растение и всички те са с различни характеристики, разделени на грудкови, зеленчукови и фуражни.

Наземната част на растението представлява яркожълти цветя, подобни на слънчогледите, които цъфтят през лятото, като в много градини се използват и като декоративни растения. Ядливата част, грудките (клубени), приличат на корените на джинджифила, а вкусът им наподобява на нещо средно между картоф и китайска круша. Земната ябълка расте даже на бедни почви, на лошо осветени места, при висока влажност. Грудките ѝ растат до края на месец ноември, като след това е добре да се изчака, преди да бъдат събрани, за да могат ценните вещества от горната част на растението да преминат и в грудката му. Грудките могат да бъдат събирани и през пролетта, тъй като презимуването не вреди на хранителния им състав – истински букет от витамини, протеини, захари, минерали.

Полезните свойства на земната ябълка за човешкия организъм са многобройни. Най-ценната съставка на грудките е полизахарида инулин, който представлява 80% от сухото им вещество. Известна е ползата на земната ябълка при диабет тип 2, тъй като ефективно понижава глюкозата в кръвта. Също така тя е естествен пребиотик, който стимулира растежа на полезната микрофлора в стомаха и червата, подобрява храносмилането, обмяната на веществата, в това число и тази на мазнините, което води до намаляване на телесното тегло при затлъстяване. Освен това пребиотикът понижава нивото на лошия холестерин, препятства образуването на атеросклеротични плаки върху стените на кръвоносните съдове, подобрява усвояването на магнезий, който влияе положително върху работата на сърдечно-съдовата система и понижава кръвното налягане. И още – стимулира възстановяването на увредените клетки на черния дроб и подобрява работата на жлъчката.

Земната ябълка съдържа и витамин С, А, РР, витамини от група В, фолиева киселина, минерални соли – калий, калций, магнезий, желязо, а също така пектини и други много важни за здравето вещества.

В 100 грама сурова земна ябълка има 73 калории, 17.4 г въглехидрати и 1.6 г. диетични фибри.

Земната ябълка може да бъде консумирана сурова, варена или печена. Най-полезна е сурова, консумирана с кората, която само внимателно трябва да се измие с четка под течаща вода.

Какво може да се приготви от земна ябълка

Сок

Вземете няколко земни ябълки, изчистете ги, обелете ги и ги настържете на ситно ренде. Сложете в марля и изтискайте сока.

Салата

Измийте и обелете 1-2 земни ябълки, 1-2 краставици, 1 морков. Зеленчуците се обелват и се нарязват на кубчета, добавят се магданоз, копър, няколко капки лимонов сок и зехтин.