За просото

Сряда 25 ноември

Снимка: iStock
За просото

 

Просото всъщност не е зърно, а семе на семейство растения под общото наименование Panicum miliaceum L. ( на английски Millet). То е изключително издържливо и се нуждае от много малко вода, но търпи жарко слънце. Тези особености го правят разпространена храна в най-бедните и оскъдни на природни ресурси страни. Издържливостта му на вредители го прави безинтересно за произвеждащите пестициди компании и то се води за една от най-чистите култури. Лидер в производството е Индия с над 10 млн тона годишно, следват Нигерия и Нигер.

В България за просо се говори още по време на основаването на българската държава и столетия наред народът се е изхранвал с просеник (в който има и голямо участие царевичното брашно) – корав хляб, който не бухва, но засища и трудно плесенясва. От просо се прави най-хубавата боза, а подобна ферментирала напитка, с различна степен на алкохолно съдържание, има във всички страни, в които се отглежда то. Днес просото заслужава своя ренесанс, конкурирайки се успешно по хранителен състав с останалите безглутенови суперхрани като киноа и елда, като е много по-евтино. Тъй като просото е силно променливо растение, то може да варира както по цвят – най-често жълт или червен, така и по големината на зърната.

Както споменахме, Индия е най-големият производител на просо, затова най-голямо разнообразие от рецепти с тази култура има в индийската кухня. Просото много добре се съчетава с плодове, както и с различни подправки, най-вече с куркума.

Ползи и вреди

Както при елдата и киноата, при преработка, зърната на просото съхраняват обвивката си, в която се съдържат полезните вещества. Основните плюсове на просото са ниският гликемичен индекс, ниското съдържание на мазнини и високото на целулоза. Просото съдържа всички необходими аминокиселини, както и важни витамини и минерали.

Основният минус на просото е съдържанието на растителните хранителни вещества, наречени гойтрогени, които потискат работата на щитовидната жлеза и производството на тиреоидни хормони. Тези вещества се съдържат още в соята, зелето, сладките картофи и лененото семе. При проблем с щитовидната жлеза, тези продукти не трябва да се консумират често.

 

Състав и свойства

Съставът и свойствата на просото са много близки до тези на елдата и киноата. Единствената разлика е в по-ниското съдържание на белтъчини. В 100 г сурова елда то е 14 г, а в 100 г сурово просо то е по-малко от 11 г.
Положителните свойства на просото, сред които нормализиране на кръвната захар в кръвта, понижаване на лошия холестерол, прочистване на кръвоносните съдове и понижаване на кръвното налягане, се дължат на съдържанието на целулоза. Тя представлява 9-10% от сухото тегло.

Състав и калоричност на просото (в 100 г):

Калории – 378

Въглехидрати – 73 г

Целулоза – 8.5 г

Белтъчини – 11 г

Мазнини – 4.2 г, от които Омега-3 мазнини – 118 г

 

Приготвяне на просо

В сравнение с други зърнени култури, просото има по-сладък вкус. То лесно поема вкуса на други съставки, лесно се овкусява със сос или дресинг. Но това, което отличава просото от повечето зърнени култури е пухкавата му структура при сваряване, която е подобна на картофено пюре или на сварен на пара ориз. Подобно на ечемика и елдата, просото има лек вкус на ядки.

Най-често просото се вари като каша или се смила на брашно, от което се приготвя хляб или други печива. В много източни страни от просо се вари гъста каша, която след това се реже на парчета и се консумира със солено сирене. Просото може да се използва като заместител на ориза при различни ястия със задушени зеленчуци или да бъде приготвен като солен пилаф. Просото може да бъде основа за приготвянето на различни вегетариански кюфтета, то може да се добавя към супи и яхнии.
Съотношението, което се използва при варенето на просото е 2 ч.ч. вода към 1 ч.ч. просо. Вари се около 15 минути. За приготвянето на каши, обаче, водата се увеличава с 1 ч.ч. Времето за приготвяне също се увеличава с още 10 минути.

От просо също така се правят боза, бира, квас и други слабоалкохолни напитки.

Важно е да се отбележи, че заради съдържанието на някои мастни киселини, просото се окислява доста бързо и става горчиво. За да се избегне това, е необходимо да се набавя необходимото количество просо, съобразено с нуждите, както и да се съхранява в плътно затворен контейнер, на тъмно и прохладно място.