Просото всъщност не е зърно, а семе на семейство растения под общото наименование Panicum miliaceum L. ( на английски Millet). То е изключително издържливо и се нуждае от много малко вода, но търпи жарко слънце. Тези особености го правят разпространена храна в най-бедните и оскъдни на природни ресурси страни. Издържливостта му на вредители го прави безинтересно за произвеждащите пестициди компании и то се води за една от най-чистите култури. Лидер в производството е Индия с над 10 млн тона годишно, следват Нигерия и Нигер.

В България за просо се говори още по време на основаването на българската държава и столетия наред народът се е изхранвал с просеник (в който има и голямо участие царевичното брашно) – корав хляб, който не бухва, но засища и трудно плесенясва. От просо се прави най-хубавата боза, а подобна ферментирала напитка, с различна степен на алкохолно съдържание, има във всички страни, в които се отглежда то. Днес просото заслужава своя ренесанс, конкурирайки се успешно по хранителен състав с останалите безглутенови суперхрани като киноа и елда, като е много по-евтино. Тъй като просото е силно променливо растение, то може да варира както по цвят – най-често жълт или червен, така и по големината на зърната.

Както споменахме, Индия е най-големият производител на просо, затова най-голямо разнообразие от рецепти с тази култура има в индийската кухня. Просото много добре се съчетава с плодове, както и с различни подправки, най-вече с куркума.

Ползи и вреди

Както при елдата и киноата, при преработка, зърната на просото съхраняват обвивката си, в която се съдържат полезните вещества. Основните плюсове на просото са ниският гликемичен индекс, ниското съдържание на мазнини и високото на целулоза. Просото съдържа всички необходими аминокиселини, както и важни витамини и минерали.

Основният минус на просото е съдържанието на растителните хранителни вещества, наречени гойтрогени, които потискат работата на щитовидната жлеза и производството на тиреоидни хормони. Тези вещества се съдържат още в соята, зелето, сладките картофи и лененото семе. При проблем с щитовидната жлеза, тези продукти не трябва да се консумират често.

Състав и свойства

Съставът и свойствата на просото са много близки до тези на елдата и киноата. Единствената разлика е в по-ниското съдържание на белтъчини. В 100 г сурова елда то е 14 г, а в 100 г сурово просо то е по-малко от 11 г.
Положителните свойства на просото, сред които нормализиране на кръвната захар в кръвта, понижаване на лошия холестерол, прочистване на кръвоносните съдове и понижаване на кръвното налягане, се дължат на съдържанието на целулоза. Тя представлява 9-10% от сухото тегло.

Състав и калоричност на просото (в 100 г):

Калории – 378

Въглехидрати – 73 г

Целулоза – 8.5 г

Белтъчини – 11 г

Мазнини – 4.2 г, от които Омега-3 мазнини – 118 г

Приготвяне на просо