Видове чай

Сряда 17 март

Снимка: iStock
Видове чай

 

Чаят представлява листата на растението Camellia sinensis, което за първи път е култивирано в Югоизточна Азия. Въпреки че чаят съществува от 2700 г. пр. н.е., той става познат на западния свят чак през 17 век, когато Нидерландската източноиндийска компания за първи път внася чай от Китай. От тогава, чаят се превръща във втората най-популярна напитка след водата, а развитието на методите на отглеждане и обработване на растението води до появата на огромен брой различни видове чай. Ето и кои са основните от тях.

 

 

Черен чай

Черният чай се добива от листата на чаеното дърво (Camellia sinensis). Това, което го прави уникален е, че след като бъдат откъснати листата, те биват напълно окислени. След като се постигне желаното ниво на оксидация, процесът бива прекъснат чрез нагряване на листата. В резултат се получава чай с богат, силен и танинов вкус. Въпреки името си, черният чай има кехлибарен цвят, когато се запари, затова в някои страни, като Китай например, е наричан червен чай или хонг ча. При обработката на листата се използват два метода на окисление, като получените видове чай имат различна стойност. Според т.нар. „ортодоксална“ обработка, листата първо трябва да се изсушат, а след това да се навият преди процеса на окисление. Това е по-интензивна техника, така че полученият чай обикновено е по-висок клас и е по-скъп. Процесът на „мачкане, късане и навиване“ или CTC (на англ.) процес използва машини, за да намачка, накъса и навие листата преди да се окислят, в резултат на което се получава чай със силен и последователен вкус между партидите. По този начин се произвежда гранулирания чай и чая на пакетчета. Полученият чрез СТС процес черен чай е най-добър за силни запарки като масала чай или за случаите, в които чаят се пие с добавена сметана или прясно мляко.

Освен начинът, по който се обработва чая, от голямо значение е и регионът, в който той е отглеждан. Всъщност много от популярните разновидности на черния чай са наименувани според региона, в който са били отгледани. Например, Асам, Цейлон, Дарджилинг са от Индия и Шри Ланка. Чаят Асам има малцов вкус с нотки на ядки и сладост и има светъл кехлибарен цвят, когато бъде запарен. Цейлонският чай пък има цитрусов и сладък вкус с аромат на цветя, затова използван в комплексни напитки допринася приятна нотка, като например в тайландския студен чай. Чаят Дарджилинг допълнително се категоризира според реколтите – първа, втора и есенна. Първата реколта се събира през пролетта, втората през лятото, а есенната през есента. По правило, колкото по-късно е бран чаят Дарджилинг, толкова по-тъмен ще бъде цветът му и толкова по-плътен ще бъде вкусът му.

 

 

Зелен чай

За разлика от черния чай, възможно най-бързо след обирането им, листата на зеления чай трябва веднага да се запарят или изсушат, за да бъдат запазени ценните качества и антиоксидантите в тях. По този начин чаените листа преминават през процес на минимално окисляване, за да се избегне ферментация.

Китайският зелен чай най-често се изсушава чрез загряване в големи тигани уок, докато японският зелен чай се запарява в бамбукови тави. Съответно различният метод на обработка носи различен вкусов оттенък. Китайският начин на обработка води до по-лек, почти препечен вкус, докато при японския начин запарката има по-растителен и свеж вкус.

След това, независимо кой метод се използва, листата се навиват и сушат след като са били нагряти. В Япония най-разпространеният вид зелен чай е Сенча, който се отглежда на пряка слънчева светлина. Той има стипчив вкус и почти златен цвят на запарката. Другият известен вид японски зелен чай е Матча, който се отглежда частично на сянка, за да се засили производството на хлорофил и притежава тревистия, умами вкус, характерен за японския зелен чай.

Сред популярните китайски видове зелен чай са Лонг джинг или Драгонуел и Лиу ан гуа пиан (Mellow Seeds). И на двата вида вкусът е мек и сладък, с лек нефритен цвят при запарка.

 

Бял чай

Белият чай е деликатен вид чай, тъй като се бере преди листата на чаеното дърво да са напълно отворени. Това означава, че периодът за бране на бял чай е съвсем кратък и съответно той е по-скъп от другите видове чай. Освен това белият чай се подлага на минимална обработка. Той нито се навива, нито се подлага на окисляване. Производителите на бял чай обръщат особено внимание на баланса между топлина и влажност при изсушаването на листата. Този подход, както и това, че листата на белия чай са съвсем млади, го правят един от сортовете чай с най-високо съдържание на антиоксиданти, полифеноли и флавоноиди. При запарка белият чай освобождава лек, свеж вкус и придобива жълт цвят. Така че името на този вид чай не идва от цвета на запарката му, а от "бялата коса" върху младите листа при брането им. Освен да се консумира като гореща напитка, белият чай може да бъде охладен и превърнат в освежаваща напитка, като се добавят билки и горски плодове.