Чаят представлява листата на растението Camellia sinensis, което за първи път е култивирано в Югоизточна Азия. Въпреки че чаят съществува от 2700 г. пр. н.е., той става познат на западния свят чак през 17 век, когато Нидерландската източноиндийска компания за първи път внася чай от Китай. От тогава, чаят се превръща във втората най-популярна напитка след водата, а развитието на методите на отглеждане и обработване на растението води до появата на огромен брой различни видове чай. Ето и кои са основните от тях.

Черен чай

Черният чай се добива от листата на чаеното дърво (Camellia sinensis). Това, което го прави уникален е, че след като бъдат откъснати листата, те биват напълно окислени. След като се постигне желаното ниво на оксидация, процесът бива прекъснат чрез нагряване на листата. В резултат се получава чай с богат, силен и танинов вкус. Въпреки името си, черният чай има кехлибарен цвят, когато се запари, затова в някои страни, като Китай например, е наричан червен чай или хонг ча. При обработката на листата се използват два метода на окисление, като получените видове чай имат различна стойност. Според т.нар. „ортодоксална“ обработка, листата първо трябва да се изсушат, а след това да се навият преди процеса на окисление. Това е по-интензивна техника, така че полученият чай обикновено е по-висок клас и е по-скъп. Процесът на „мачкане, късане и навиване“ или CTC (на англ.) процес използва машини, за да намачка, накъса и навие листата преди да се окислят, в резултат на което се получава чай със силен и последователен вкус между партидите. По този начин се произвежда гранулирания чай и чая на пакетчета. Полученият чрез СТС процес черен чай е най-добър за силни запарки като масала чай или за случаите, в които чаят се пие с добавена сметана или прясно мляко.

Освен начинът, по който се обработва чая, от голямо значение е и регионът, в който той е отглеждан. Всъщност много от популярните разновидности на черния чай са наименувани според региона, в който са били отгледани. Например, Асам, Цейлон, Дарджилинг са от Индия и Шри Ланка. Чаят Асам има малцов вкус с нотки на ядки и сладост и има светъл кехлибарен цвят, когато бъде запарен. Цейлонският чай пък има цитрусов и сладък вкус с аромат на цветя, затова използван в комплексни напитки допринася приятна нотка, като например в тайландския студен чай. Чаят Дарджилинг допълнително се категоризира според реколтите – първа, втора и есенна. Първата реколта се събира през пролетта, втората през лятото, а есенната през есента. По правило, колкото по-късно е бран чаят Дарджилинг, толкова по-тъмен ще бъде цветът му и толкова по-плътен ще бъде вкусът му.