Ако сте попадали в азиатски супермаркет, сте наясно, че разнообразието от нудъли може да обърка всеки домашен готвач, незапознат с азиатската кухня.

Азиатските нудли най-общо са разделени на три вида – пшенични, оризови и стъклени (целофанови).

В повечето случаи, всеки вид нудли може да бъде поднесен по различни начини, като например в бульон, стир-фрай, студени или топли.

Пшенични нудъли

Пшеницата е най-популярната зърнена култура, която се използва за направа на нудли по света, както и в Азия.

Азиатските пшенични нудли се приготвят от пшенично брашно и яйца, също както и италианската паста. Но има една основна разлика между двата вида паста. Италианската паста се прави като тестото се разточва, а след това нарязва, докато за приготвянето на повечето азиатски нудли се използват методите на дърпане и разтягане. Това спомага за образуването на глутен, точно както и разточването, но резултатът в двата случая е различен по отношение на текстурата и консистенцията. Като цяло, азиатските нудли са по-еластични и пружиниращи, отколкото италианската паста.

Ло мейн и Чоу мейн

Двата най-известни вида китайски пшенични нудъли са Ло мейн и Чоу мейн. И двата вида са направени от пшенично брашно и яйца и са цилиндрично оформени, като спагети, но са по-дебели от тях, с около 6 мм.

И двата вида нудъли се продават както пресни, така и сухи. И в двата случая нудълите трябва да се сварят за много кратко време, което ще ги накара да набъбнат до подходящата степен за получаването на „идеалната хапка“ (еквивалент на понятието „ал денте“ при италианската паста).  Най-добре е да следвате инструкциите на опаковката, като имате предвид, че на сухите нудъли ще им трябва малко повече време, което зависи и от дебелината им.

След като са набъбнали, нудълите се готвят с месо и зеленчуци на тиган (стир-фрай), както и със сос. Също така самите нудъли могат да бъдат запържени, за да станат по-хрупкави.

Нудълите Чоу мейн обикновено са по-хрупкави, докато Ло мейн са по-меки. Ето защо, ако имате избор, пресните нудъли са по-подходящи за приготвянето на Ло мейн – нудъли със сос. Освен това, те могат да се заместят с тънки италиански спагети, вермичели или ангелска коса.

Нудъли Рамен

Този вид яйчени нудли също са много популярни и идват от Япония. Нудълите Рамен се обработват с алкалния продукт кансуи, който спомага за тяхното „накъдряне“. Те са по-тънки и от Чоу мейн, и от Ло мейн и традиционно се сервират в бульон, овкусен със сол, соев сос, мисо или свинско месо, заедно с различни видове зеленчуци, месо и други добавки.

Инстантният вариант на нудълите Рамен са изключително популярни, от Северна Америка до Азия. Автентичните ресторанти за рамен, обаче, сервират пресни нудъли, които са достъпни само в големи азиатски супермаркети.

Тъй като Рамен са доста тънки нудъли, те омекват само от накисването им в бульона, затова е важно да се внимава да не бъдат пресготвени.

Нудъли Удон

Нудълите Удон са друг вид японски, много популярни нудъли, но за разлика от Рамен, те са по-дебели и изискват повече дъвчене. Също като Рамен, и Удон се използват за супи, но много по-често се предлагат пресни, отколкото сухи, тъй като текстурата на пресните нудъли е превъзходна.

Нудъли Соба

Нудълите Соба са уникален продукт по няколко причини. Първо, те са направени от смес от брашно от елда и пшенично брашно, което им придава отличителен вкус, текстура и светъл или по-тъмен кафяв цвят. И второ, този вид нудъли се сервират предимно студени заедно с богат на вкус сос. Студените нудъли соба, понякога дори изстудени с лед преди поднасяне, са освежаващо лятно ястие в Япония.

Оризови нудъли

Оризовите нудъли са втората голяма група азиатски нудъли. Те са направени от оризово нишесте и са с най-различна дължина и дебелина. Използват се в почти всички азиатски и южноазиатски страни.

Оризовите нудъли имат твърда и еластична текстура и много добре абсорбират вкусовете на различни сосове и бульони, с които се сервират.

Пресните оризови нудъли не се намират лесно, затова пък са достъпни много на брой видове сухи. Преди да се добавят в супи или стир-фрай, оризовите нудъли трябва да се накиснат или да се сварят за кратко във вряща вода.

Въпреки че ширината на оризовите нудъли е различна, повечето видове са с ширина около 6 мм. Едно от най-популярните ястия – Пад тай се приготвя с този размер оризови нудъли. По-тънките разновидности  се наричат „конци“. Една от най-известните рецепти с този вид тънки нудъли е виетнамската супа „Фо“.

Важно е да се знае, че сместа, от която се приготвят оризовите нудъли, може да се оформи на тънки листове, познати като оризова хартия, от която се правят пролетни или летни рулца.

Стъклени нудъли

Стъклените нудъли, наричани още целофанови, са друга голяма група азиатски нудъли, които са направени от друг вид нишесте, различно от пшеничното и оризовото. Нудълите от боб мунг са доста популярни. Те са направени от нишесте от тапиока и сладък картоф.

Въпреки че този вид нудъли се правят от най-различни продукти, методът на приготвяне представлява изолиране на нишесте от тези различни продукти, така че самите нудъли да нямат определен вкус. Този вид нудъли обикновено са много тънки, почти като конци, а се наричат стъклени, тъй като при сваряване стават почти прозрачни.

Текстурата им е много еластична и често се използват при приготвянето на стир-фрай. Ако се изпържат на маслена баня, тези нудъли стават много хрупкави.

Както и оризовите нудъли, стъклените нудъли трябва да бъдат накиснати преди да се готвят, освен в случаите, в които ще се пържат на маслена баня.

След като са били накиснати, стъклените нудъли трябва да се варят кратко – от 3 до 6 минути, в зависимост от количеството им. След това се отцеждат и измиват добре със студена вода. Добавя се малко олио, за да не се слепват.

Важно е да се зане, че стъклените нудъли абсорбират вкуса на течността, в която се варят, затова, ако не ги варите в бульон, то поне добавете сол към водата.

Източник: https://www.thespruceeats.com/