Великден или Възкресение Христово е най-големият, най-светлият празник за православните християни. В християнската религия на Възкресение Христово се чества връщането на Исус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан.

Празникът е подвижен и се чества в неделния ден на Страстната седмица, чието начало се поставя от първото пролетно пълнолуние.

Страстната седмица е последната седмица от живота на Исус Христос и последната седмица на Великия пост. Всеки ден от нея се нарича Велик – Велики Понеделник, Велики Вторник и т.н. Тази седмица завършва с Великден.

Според народната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата. И в обичаите, и в обредите тясно се преплитат езичеството и християнството.

Някои от традициите и обичаите на Великден датират още от древността. В първите дни на Страстната седмица се прави почистване на дома в очакване на празника. Сряда, четвъртък и петък са дни, в които не се работи. На Велика Сряда жените не работят женска работа, т.е. не  шият, не тъкат и т.н. На Велики Четвъртък, по традиция, се боядисват великденските яйца, като първото задължително е червено, символизиращо възкресението и кръвта на Исус. Най-възрастната жена в семейството боядисва първото яйце и прави кръстен знак на челата на децата и натрива бузките им, за да са здрави и румени през цялата година. След това яйцето се слага пред домашната икона или някъде в дома, например в сандъка с момински чеиз. Така се пази до следващия Великден, когато се чупи и по него се гадае за бъдещето на дома. В някои краища това яйце или друго червено се заравя в нивата, за берекет и да пази реколтата. На Велика Събота също се боядисват яйца. В миналото за бои се използват естествени оцветители,  като отвари от билки и растения. С отвара от корените на брош или от риган се получава червена багра, със смрадлика – оранжева, зелена – с коприва, жълта – с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук. Освен това при украсата се използва восък за рисуване преди боядисването, украсява се с различни листенца за отпечатък.

На Велики Четвъртък има и обичай да се подновява квас, което става с билки в тестото. От този нов, млад квас се приготвят специалните обредни хлябове на следващия ден – Велики Петък. Обикновено се правят в кръгла форма, украсяват се с плетеници и са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника и близките, за лазарската „кумица“. В различните краища на България обредният хляб има различни названия - великденски кравай, яйчелник, кошара, квасник, плетеница, кукулник и др. Обикновено хлябовете се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто.

Велики Петък (Разпети петък) е времето за душевно пречистване. В този ден не се работи. Вярващите ходят на църква, за да се преклонят пред плащеницата, символизираща плата, с който е бил завит и погребан Исус Христос и минават под нея за здраве, за да се пречистят. Освен, че е един от последните дни от Великденските пости, той е денят с най-строг пост – от Разпети Петък до Велика Събота включително – не се яде и пие нищо.

На Велика Събота (Душна събота) се отдава почит на мъртвите.

В полунощ на събота срещу неделя с камбанен звън и запалени свещи вярващите християни посрещат Великден, поздравяват се с „Христос Воскресе!“ и „Воистину Воскресе!“.

Великден се празнува в продължение на три дни. Сутринта в неделя отново се ходи на черква за тържествената великденска литургия, след което идва ред на празничната трапеза, около която се събира цялото семейство. На нея най-напред се разчупва обредния хляб от най-възрасния в дома на толкова парчета, колкото са хората в семейството, като задължително се оставя къшей хляб и за Бога. Деца и възрастни се чукат с червени яйца, като гледат чие яйце ще се окаже най-здраво. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже "борец", ще бъде най-здрав през годината.

На Великден всички обличат нови дрехи. Играе се и първото хоро след Сирни Заговезни. То е буйно и весело и е израз на радостта на хората от възкръсването на природата за нов живот, на вярата в победата на доброто над злото.

След обяд на Великден идва ред на обичая „люленки“. Всички моми отиват на място, където има високо дърво и се люлеят за здраве. Тук идват и момците и всеки гледа да се полюлее, за да се предпази от змейове и болести.

В понеделник, първият ден от т.нар. Светла (Томина) неделя, в някои райони съществува обичай, наричан „размятане на яйца“, затова и денят се нарича „разметан понеделник“. Застанали в две групи, една срещу друга, момичета и момчета търкалят червени яйца помежду си.