Трифон Зарезан - празник на плодородието

Според българските народни традиции Свети Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. В православния календар свети Трифон се чества на 1 февруари. Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – Трифоновден (1 февруари), Сретение господне (2 февруари), Свети Симеон (3 февруари).

Трифон Зарезан е един от най-големите празници и се смята за началото на земеделската или селскостопанската година. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница и се празнува на 14 февруари.

Това е изцяло мъжки празник, на този ден строго разграничени са ритуалите при мъжете и жените. Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Вари се и пиле или кокошка и се приготвя с булгур или ориз, а в бъклица се налива от най-хубавото вино. В нова вълнена торба стопанинът на къщата слага питата, кокошката, бъклицата вино и тръгва към лозето, за да го подреже. Жената изпраща мъжа най-много до края на селото.

На лозята отиват само мъжете лозари, които изпълняват обичая зарязване.

Всеки мъж зарязва в своето лозе по няколко кютука („гижи“, „главини“), а от всеки кютук или всички пръчки, или по 2-3 броя. Мъжът се прекръства, полива вино около кютука, зарязва с косера и пак полива, като благославя. На места ръсят със светена вода от трифонденския водосвет.

След като всеки стопанин е зарязал своето лозе, всички се събират на обща трапеза.

На земята, върху дълги пешкири, се нарежда храната. Освен пълнената кокошка с някакво жито или кисело зеле, както и пита под формата на плитка или украсена с фигури като грозде, на трапезата се слага печена луканка, омлет, тутманик, печени орехи и задължително - вино. По средата се слага голяма китка от босилек, в която са втъкнати три лозови пръчки. Най-старият и уважаван лозар взима китката и казва: „Който е честит, нека да поеме китката и бъде цар!“ Избира се цар на лозята, обикновено имотен човек и главата му се окичва с венец от лозови пръчки, а раменете му са с друг венец. Царят е теглен в колесаря от лозарите, на фона на гайдарски звуци, тъпан, гъдулки, след което се отправят към града или селото. Там спират пред всяка къща, където домакинята изнася в бял котел вино, първо дава на царя да пие, след това черпи цялата свита. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“.  Когато стигне до дома си, царят се преоблича с нови дрехи, но остава окичен с венците и сяда на дълга трапеза, за да посрещне хората от цяло село. 

Хорото има ключов характер при празника. Хоро играят мъжете на лозето със забучени в пояса или свити на венец лозови пръчки. Хоро се играе на общата трапеза на лозята, хора и ръченици се играят по пътя от лозята до селото. Накрая в средата на селото, на мегдана, се играе т. нар. Зарезанско или Трифонско хоро.

Вярва се, че на този ден никой не трябва да се прибере трезвен, защото това не е добра поличба.  

Вечерта пък се гадаело по въглените в огнището каква ще е годината.