На 6 декември Българската православна църква отбелязва Никулден, празникът на Свети Николай Мирликийски, който се почита като избавител на пленниците и покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите. Имен ден имат Николай, Никола, Нейчо, Николина, Николета, Кольо, Нина, Нинка, Нели.  

Св. Никола е роден в гр. Патра. Още като младеж той наследил голямо богатство от баща си и раздал всичко на децата и бедните си съграждани. За добрите му дела се разказвали множество легенди. Така например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Той откупувал и други хора от робство.

В образа на Св. Никола се преплитат чертите на добродетелния християнин и на езически бог - Посейдон. Според народнохристиянския мит за подялбата на света на него се паднали моретата, реките, езерата. Той е господар на целия подводен свят – рибите и водните демони.Това е причината българите да го почитат като патрон на моряците и рибарите, както и като покровител на океаните, моретата, реките и езерата. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите.

Според народния култ към Св. Никола, той се явява още и като семеен и родов покровител, като пазител на дома, имота, стоката, рода.

Народните представи за “мокрия Св. Никола” или “рибния светец” са разнообразни. Той се осмисля като крилат момък с необикновена физическа сила. Лети със златните си крила над морета и океани и влиза в люти битки с водните демони. В други случаи е наричан стари, зимни Св. Никола и е описван като беловлас и белобрад старец. Християнската иконография го изобразява също като възрастен мъж.

Задължителен елемент в обредността през този ден е приготвянето на риба, чието тяло е покрито с люспи. Най-често това е шаран, тъй като според поверието шаранът е “слуга на Св. Никола”. Веднъж, когато светецът плувал с лодката си в морето, силни вълни пропукали пода ѝ. Св. Никола хванал един шаран и с него запушил пукнатината. Така спасил от удавяне своите спътници. Затова има обичай да се жертва шаран в чест на светеца. На този ден всеки трябва да си хапне риба. Народът казва: “На Никулден човек трябва да си почопли зъбите с рибя кост, макар и от боклука да я вземе”.

В народната представа Св. Никола носи първият сняг – разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипват първите снежинки. Известна е поговорката: “Днес му е денят, утре му е снегът”. На Никулден се правят предсказания за времето и бъдещата реколта.

Най-типично за обредността на празника е приготвянето на специално ястие – рибник. Жените внимават при почистването на рибата люспите да не падат на земята, защото се вярва, че ако човек стъпи там, той се разболява и умира. Костта от главата, която наподобява кръст, се запазва като лек против детски болести. Някъде я пришиват към шапката на новороденото, за да го пази от зли очи и болести.

На трапезата се поставят и постни ястия - постни сарми и пипер с ориз, боб, варена царевица, жито и други, както и специален хляб (параклиз, служба, богов, колак или никулски хляб). Трапезата на Никулден не се вдига цял ден. Семейството е край нея, пеят се обредни песни.

След празничната вечеря костите на шарана се изгарят, закопават се в земята или се хвърлят в течаща вода, за да бъдат всички членове на семейството здрави през цялата година.

На Никулден по българска традиция може да се посвети рибен курбан. Тогава шаранът се приготвя цял - пълнен с ориз и орехи, когато е готов се прикадява с тамян, начупва се и се раздава за здраве.