Червено цвекло

Петък 12 февруари

Снимка: iStock
Червено цвекло

 

Червеното цвекло е кореноплоден зеленчук, който расте под формата на кръгли глави под земята и има зелени листа над почвата. По форма цвеклото е подобно на ряпата и репичките, въпреки че не са свързани ботанически. Най-разпространено е градинското цвекло с тъмночервен цвят,  но се срещат и сортове с жълти и бели корени, както и бели с червено-лилави кръгове (раирани).

Червеното цвекло принадлежи към подвид Beta vulgaris, заедно с кръмното цвекло, спаначеното цвекло (къдраво цвекло или чард), швейцарското цвекло (швейцарски чард) и захарното цвекло. Всички те са произлезли чрез продължителна култивация от т.нар. морско цвекло (Beta vulgaris subsp. maritima), чиито листа имат приятна текстура и вкус и затова е известно още като див спанак.

Морското цвекло виреело главно по Средиземноморието - по бреговете на Южна и Западна Европа, Северна Африка, Южна Азия. Днес червеното цвекло се отглежда почти в целия цвят.

Главите червено цвекло започват да се използва като храна след като френски готвачи откриват потенциала му в началото на 19-ти век. Днес то се използва за приготвянето на супи и салати.

Цвеклото е основен източник на бетаин, който има огромен принос в усвояване на белтъци в организма и в подобряване работата на черния дроб, жлъчката и далака, както и участва в образуването на червени кръвни телца. Цвеклото е с високо съдържание на магнезий, който регулира състоянието на кръвоносните съдове и не позволява образуването на тромби. Съдържа и сапонини, които се борят с “лошия” холестерол, витамин U, който се оказва особено полезен при процесите на зарастване на язви, а освен това е и с изразено противоалергично действие. Цвеклото съдържа и органичен хлор, който е перфектно пречистващо средство, особено за бъбреците и лимфата.

Червеното цвекло е много диетично – в 100 г зеленчук има само 44 калории. То съдържа 88% вода, 1,2% белтъчини, 9,3% въглехидрати, 0,9% минерални соли, малки количества витамин С, каротин, витамини В1, В2 и В12. Препоръчва се за ускоряване на метаболизма.

 

 

Кулинарна употреба

Обикновено корените (главите) на цвеклото се ядат варени, печени или сурови, както самостоятелно, така и в комбинация с различни зеленчуци, месо, варива и други. Задушеното цвекло с масло се смята за деликатес на много места по света. Настърганото сурово цвекло се съчетава прекрасно с вкуса на зелето и морковите.

Преди готвене листата на цвеклото, както и горната част на глават се отстраняват. Листата се запазват. След това главата се измива много добре. За да се запазят хранителните вещества и цвета на зеленчука, цвеклото не се бели. След сваряване или изпичане, кожата се отделя много лесно, като главата се облее със студена вода.

В Източна Европа боршът с цвекло е изключително популярен. В индийската кухня вареното или прясно цвекло се използва за гарнитура към много ястия.

Червеното цвекло влиза в състава на туршии или се стерилизира самостоятелно. Маринованото цвекло е традиционна храна в много страни. В Австралия са изключително популярни т.нар. aussie burgers, в които вкусът на говеждото се комбинира с парчета мариновано цвекло и ананас.

В Полша и Украйна популярно допълнение към различни сандвичи и ястия е цвеклото в комбинация с хрян. В Сърбия се използва цвеклото се консумира под формата на зимна салата, подправен със сол и оцет. Изключително популярно е още в еврейската, унгарската и руската кухня.

Листата на цвеклото също са годни за консумация. Младите листа могат да се добавят сурови към салати. Може да се консумират самостоятелно, овкусени със зехтин и лимон или да се добавят към други зелени листни зеленчуци, като рукола, млади листенца спанак, крес, айсберг и други. По-зрелите листа най-често се сервират варени или задушени, в който случай те имат вкус и консистенция подобна на спанака. За целта обаче се предпочитат свежи и сочни листа, а не увехнали, което е признак на недостатъчно поливане.

 

 

Сок от червено цвекло

Сокът от червено цвекло може да се смесва с различни плодови и зеленчукови фрешове, свежи подправки (например мента), сухи подправки (чили), джинджифил и други. Добавяйки още съставки няма да намалите ефекта на сока от червено цвекло, а дори ще го обогатите и допълните.

Най-важното нещо е сокът да се консумира възможно най-скоро след приготвянето му, тъй като при по-дълъг престой полезните му качества намаляват.

Ако все пак се налага да съхраните сокът от червено цвекло за по-дълъг период от време, може да го смесите с фреш от лимон (който действа като естествен консервант), да го налеете в стъклени шишета с плътно прилепващи капачки и да го поставите в хладилник. По този начин можете да съхраните качествата му за ден-два.

Тъй като сокът от цвекло има мощен детоксикиращ ефект, от съществено значение е да се въведе в дневния режим постепенно, около 50-75 мл, смесен с фреш от друг плод или зеленчук. В противен случай ще има неприятни странични ефекти, вследствие на силната детоксикация - световъртеж, отпадналост, гадене, неприятен вкус в устата.

Сокът от червено цвекло оказва особено благотворно въздействие върху работата на сърдечно-съдовата система, като разширява кръвоносните съдове и понижава артериалното налягане. 

Комбинацията между сок от червено цвекло и сок от лайм подпомага традиционното лечение на тези заболявания като чернодробна токсичност, жълтеница, хепатит, хранително отравяне, диари и повръщане.

Сокът от червено цвекло силно оцветява кожата и повърхностите. Той се използва като натурална боя за хранителни цели, както и за платове. За да премахнете оцветяването на ръцете си, натрийте ги със смес от сол и лимонов сок и след това се измийте със сапун и вода.