Червеното цвекло е кореноплоден зеленчук, който расте под формата на кръгли глави под земята и има зелени листа над почвата. По форма цвеклото е подобно на ряпата и репичките, въпреки че не са свързани ботанически. Най-разпространено е градинското цвекло с тъмночервен цвят,  но се срещат и сортове с жълти и бели корени, както и бели с червено-лилави кръгове (раирани).

Червеното цвекло принадлежи към подвид Beta vulgaris, заедно с кръмното цвекло, спаначеното цвекло (къдраво цвекло или чард), швейцарското цвекло (швейцарски чард) и захарното цвекло. Всички те са произлезли чрез продължителна култивация от т.нар. морско цвекло (Beta vulgaris subsp. maritima), чиито листа имат приятна текстура и вкус и затова е известно още като див спанак.

Морското цвекло виреело главно по Средиземноморието - по бреговете на Южна и Западна Европа, Северна Африка, Южна Азия. Днес червеното цвекло се отглежда почти в целия цвят.

Главите червено цвекло започват да се използва като храна след като френски готвачи откриват потенциала му в началото на 19-ти век. Днес то се използва за приготвянето на супи и салати.

Цвеклото е основен източник на бетаин, който има огромен принос в усвояване на белтъци в организма и в подобряване работата на черния дроб, жлъчката и далака, както и участва в образуването на червени кръвни телца. Цвеклото е с високо съдържание на магнезий, който регулира състоянието на кръвоносните съдове и не позволява образуването на тромби. Съдържа и сапонини, които се борят с “лошия” холестерол, витамин U, който се оказва особено полезен при процесите на зарастване на язви, а освен това е и с изразено противоалергично действие. Цвеклото съдържа и органичен хлор, който е перфектно пречистващо средство, особено за бъбреците и лимфата.

Червеното цвекло е много диетично – в 100 г зеленчук има само 44 калории. То съдържа 88% вода, 1,2% белтъчини, 9,3% въглехидрати, 0,9% минерални соли, малки количества витамин С, каротин, витамини В1, В2 и В12. Препоръчва се за ускоряване на метаболизма.

Кулинарна употреба

Обикновено корените (главите) на цвеклото се ядат варени, печени или сурови, както самостоятелно, така и в комбинация с различни зеленчуци, месо, варива и други. Задушеното цвекло с масло се смята за деликатес на много места по света. Настърганото сурово цвекло се съчетава прекрасно с вкуса на зелето и морковите.

Преди готвене листата на цвеклото, както и горната част на глават се отстраняват. Листата се запазват. След това главата се измива много добре. За да се запазят хранителните вещества и цвета на зеленчука, цвеклото не се бели. След сваряване или изпичане, кожата се отделя много лесно, като главата се облее със студена вода.

В Източна Европа боршът с цвекло е изключително популярен. В индийската кухня вареното или прясно цвекло се използва за гарнитура към много ястия.

Червеното цвекло влиза в състава на туршии или се стерилизира самостоятелно. Маринованото цвекло е традиционна храна в много страни. В Австралия са изключително популярни т.нар. aussie burgers, в които вкусът на говеждото се комбинира с парчета мариновано цвекло и ананас.

В Полша и Украйна популярно допълнение към различни сандвичи и ястия е цвеклото в комбинация с хрян. В Сърбия се използва цвеклото се консумира под формата на зимна салата, подправен със сол и оцет. Изключително популярно е още в еврейската, унгарската и руската кухня.

Листата на цвеклото също са годни за консумация. Младите листа могат да се добавят сурови към салати. Може да се консумират самостоятелно, овкусени със зехтин и лимон или да се добавят към други зелени листни зеленчуци, като рукола, млади листенца спанак, крес, айсберг и други. По-зрелите листа най-често се сервират варени или задушени, в който случай те имат вкус и консистенция подобна на спанака. За целта обаче се предпочитат свежи и сочни листа, а не увехнали, което е признак на недостатъчно поливане.