Както казва древната римска поговорка – „Ние сме това, което ядем.“ Затова и изучавайки традициите в храненето на дадена общност, можем да разберем какво е ежедневието на хората, какви са празниците им, кои са приятелите и кои са враговете им, кои храни и напитки събуждат творческата им енергия.

Между планинските склонове на Алпите, крайбрежието на Адриатическо море и началото на Панонската низина на изток лежи Словения – една красива държава в Централна Европа. Ето защо, Валентин Водник, словенски поет и свещеник от епохата на Просвещението, нарича родината си „кръгът на Европа“. Книгата му за словенската кухня, написана през 1799 г. е доказателство за вековната кулинарна традиция. Кулинарното богатство е пряко свързано с историческото развитие на тези земи, както и преплитането на различни култури – балканска, средиземноморска, югоизточна и централноевропейска. Поколения словенци са знаели как да вплета всяко външно влияние и новост към собствения си начин на живот, както и към собствената си местна околна среда. Също така не са за подценяване кулинарните умения, създадени у словенците чрез издаваните специализирани книги през втората половина на XVIII век, както и чрез провеждани готварски курсове през XIX век. Трябва да се отчете и развитието на технологиите и използването на нови методи на приготвяне на храната. 

Кухнята в различните словенски провинции е изключително разнообразна и в нея си личи връзката между приготвяните ястия, природните особености и произвежданото от местните общности. Характерна черта на словенската кухня е голямото разнообразие, както и съчетаването между храна и напитки /изворни и минерални води, вино, плодови сокове/. За всеки кулинарен регион са характерни ястия, по които той е разпознаваем. А ястията отразяват историческото развитие на региона, културните влияния от съседни страни, местни особености и най-вече вековната връзка на словенците със земята, чистия въздух и чистата храна.

Независимо дали ще започнете опознаването на словенската кухня с многопластовата прекмурска гибаница – баница, типична за североизточната област Прекмурие; фрика – картофена палачинка с подправки от региона Горишка Бърда; жикрофи – картофени кнедли с месо от Идрия; черно ризото от Адриатическото крайбрежие или межерли – печен свински или телешки дроб, версия на ястието хагис от Корошка, това означава да вкусите богатство и разнообразие, резултат от дългогодишно сътрудничество между човека и земята.