Сезонна храна: Коприва

Четвъртък, 8 април

Снимка: iStock
Сезонна храна: Коприва

 

Копривата (Urtica dioica) е един от четиридесет и петте вида, формиращи семейство Копривови (Urticaceae). Тя е многогодишно тревисто растение със силно развито, повърхностно коренище. Вирее като бурен почти навсякъде. Има изправени, високи до 60-70 см, четириръбести стъбла с ръждиво-кафяв цвят. Листата са тъмнозелени, срещуположни, сърцевидни с назъбена периферия. Надземната част на растението е покрита с нежни власинки, съдържащи хистамин и мравчена киселина, които при допир предизвикват пареща болка, съпроводена от обрив и сърбеж. Тази защитна реакция държи далеч някои тревопасни животни и позволява растението да завзема обширни площи.

Копривата е сред най-ценните растения, с които природата е дарила хората. Нейният химичен състав е богат и разнообразен. Съдържа хлорофил, желязо, калий, калций, магнезий, манган, цинк, мед, флавоноиди, бета-каротини, фибри, витамини - А, В, С, D и К, фолиева киселина и соли на силициевата киселина. Той определя нейното адстрингентно и диуретично действие. При топлинна обработка губи съвсем незначителна част от полезните си съставки. В 100 г коприва се съдържат 0.11 г мазнини, 7.69 г въглехидрати, 2.71 г белтъчини, 6.9 г фибри и вода. Енергийната стойност на 100 г от билката е едва 42 калории, поради което тя често се включва в здравословните диети за намаляване на наднорменото тегло.

Копривата е уникален природен микс от витамини. Тя съдържа два пъти повече витамин С, отколкото касиса и лимоните. Само 20 листа коприва могат да осигурят на тялото ни ежедневната нужда от витамин А. Растението е богато на витамин К, който повишава съсирването на кръвта и притежава  противовъзпалителен ефект, действа благоприятно върху кръвоносните съдове (особено по лицето), помага при тъмни кръгове под очите.

Копривата повишава нивата на хемоглобина в кръвта и броя на червените кръвни клетки. Тя е богата на калций под формата на карбонат, който не е вреден за бъбреците. Растителните влакна съдържат лигнини и целулозни полизахариди с витамини от група В, помагащи за премахване на токсините.

Листата на копривата се събират от началото май до септември, като се избират предимно тези по горната част от стъблата, тей-като са по-малки, по-свежи и по-крехки. Важно е копривата да се бере на места, възможно най-отдалечени от автомобилни пътища. 

За да се изсуши, копривата се събира се през пролетта, когато стъблата са все още крехки, а листата са млади и нежни. Листата се сушат на сянка, съхраняват се на сухо и проветриво място до 2 години. Тъй като при сушенето се губи значителна част от полезните съставки, се препоръчва да се съхранява замразена или консервирана.

 

Рецепти за здраве

Изгарянето от коприва помага при забавено кръвообращение или ревматизъм, като се препоръчва да се използва сноп коприва по време на къпане. Преди употребата ѝ, трябва да държите копривата първо в топла, после в студена вода, на ротационен принцип, за около две минути.

За поддържане на имунитета. От април до юни е полезно да се пие копривна настойка Сложете във фризера нарязана чиста коприва. На сутринта залейте 1 супена лъжица ситно нарязана коприва с чаша вряща вода, оставете за 3-5 минути, след това прецедете и изпийте през деня на 1-3 приема.

За подобряване на сърдечната функция. Отрежете връхчета с листа от млада коприва преди цъфтежа, изсушете на сянка и ги смелете на прах. 5 ч.л. от този прах залейте с 0,5 литра вода и варете 5 минути на слаб огън. Приемайте по половин чаша отвара четири пъти дневно. Може да добавите и мед.

При зъбобол. Взима се 1 супена лъжица намачкан или изсушен корен от коприва и се вари 15 минути в 250 мл вода. Оставя се да кисне 1 час. Пие се по 2 супени лъжици дневно, като едновременно с това се жабурка устата с отварата.

При заболявания на черния дроб, жлъчните пътища, стомашно-чревния тракт. 3 супени лъжици нарязана коприва се заливат с 2 чаши вряща вода и се киснат в продължение на 4-6 часа. Приема се на малки порции през деня (отварата трябва да е достатъчна за един ден).

 

В кулинарията

За да подготвите копривата за готвене, я сложете във вряща вода. След няколко минути тя ще е сварена и вече няма да жили. След като извадите копривата от врящата вода, можете да я потопите в купя с вода и лед и да я „шокирате“ или пък  да я оставите върху кухненска хартия да изсъхне. Ако искате да замразите копривата след варене, не я изцеждайте напълно от водата, защото тя ще помогне на растението да запази сочността си.

 

 

Песто от коприва

Продукти:

250 г сварена коприва

3 скилидки чесън

50 г кедрови ядки или орехи

сол и черен пипер

зехтин

1/2 лимон, сок

2 с.л. настърган пармезан

 

Начин на приготвяне:

1. Отцедете добре копривата. В нея не трябва да има излишна вода.

2. Сложете в блендер кедровите ядки и чесъна и пюрирайте.

3. Добавете копривата и отново пюрирайте до гладкост. Овкусете със сол и черен пипер и добавете зехтин. Разбъркайте.

4. Накрая добавете пармезана. Пестото от коприва е чудесен начин да подправите паста.

 

 

Пролетна фритата с коприва

 

Продукти:

6 яйца

1 ч.ч. почистена и сварена коприва

1 средно голям домат

2 стръка зелен лук

1-2 скилидки чесън

1/4 ч.ч. прясно мляко

сол и черен пипер

2-3 с.л. зехтин

 

Начин на приготвяне:

1. В тиган с огнеупорна дръжка сипете малко зехтин и запържете лука, чесъна и доматите. Добавете копривата. Оставете на средно силен котлон за няколко минути, като постоянно разбъркват.

2. В отделна купа смесете яйцата с прясното мляко и разбийте добре.

3. Сипете яйцата при зеленчуците и оставете така, докато яйцата се позапекат.

4. За да се сготви напълно фритатата, сложете тигана за още 10 минути в предварително загрята на 180 градуса фурна.

По желание, можете да добавите малко бекон или прошуто към зеленчуците, преди да ги залеете с яйчената смес.