Сладкият кестен (Castanea sativaе) е от семейство Букови и е бил известен още на първобитните хора, тъй като овъглени кестени са били намерени в селища от каменната и бронзовата ера.

Предполага се, че сладкият кестен произхожда от Мала Азия, Кавказ и Балканите, откъдето е разпространен и в Централна Европа, Средиземноморието и на изток, в Китай. За името спорят тесалийският град Кастаниа и турският вилает Кастаному - на малоазийското черноморско крайбрежие. У нас кестенови гори има в югозападните планини Беласица, Славянка и Огражден, както и край Берковица. На Стария континент са познати няколкостотин сорта питомни кестени с различни вкусови качества.

По свойства сладките ядливи кестени наподобяват доста повече зърнените култури, отколкото ядките.

Сладките кестени узряват в края на септември, но могат да се съхраняват месеци наред, което ги прави сезонен продукт за цялата зима. 

Те са били едни от главните хранителни източници в цели региони на Европа. От сушените кестени са приготвяли брашно, неотстъпващо по питателност на пшеничното. Обикновено са го смесвали с ръжено, пшенично, а по-късно и с царевично брашно и са приготвяли хляб и сладкиши. След като са пренесени картофите, кестените са останали на заден план в храната на хората и животните.

Предримските племена в Италия наричали кестените "горски хляб". Предполага се, че именно благодарение на него и богатото му хранително съдържание, те са преживявали успешно зимата. Кестените са били основна храна и на римските легионери.

Различните сортове кестени имат почти еднакъв състав, но различни вкусови качества. В пресните обелени кестенови плодове се съдържат 49.8% вода, 42.8% въглехидрати, 2.9% белтъчини, 1.9% мазнини и 1.4% целулоза. От въглехидратите 16% е скорбяла, 7% декстрин и 4% захари (глюкоза и захароза). Кестеновите плодове съдържат ябълчена, лимонена и млечна киселина и доста голямо количество лецитин (355 мг%).

Кестенът съдържат толкова витамин С, колкото и лимоните. Богат е също така и на витамините B1, B2 и витамин A, както и на минерали: калий, магнезий, фосфор, калций, желязо, натрий, а също мед, силиций и флуор. Дефицитът на минерали в организма често води до липса на настроение, обща отпадналост и умора.

Макар че кестените са богати на въглехидрати, следователно висококалорични (в 100 г се съдържат около 248 калории), те са богати и на фибри, но бедни на мазнини.

Високото съдържание на лецитин в кестените бори стреса, ускорява метаболизма и има профилактично действие при сърдечно-съдови заболявания. Подсилват и паметта, а сладкият кестен се препоръчва при анемия, като за целта обаче болните, страдащи от малокръвие, се предполага да консумират кестени всекидневно от самото начало на есента до зимата - само така лечението би имало очакваният и желан ефект.

Топлиннообработените кестени съдържат пектин и танин и имат диуретично действие, а кумаринът предпазва от склероза на кръвоносните съдове.

Сварените кестени, с добавен към тях мед, са се доказали като средство, носещо облекчение при болен далак и черен дроб. Кестенова каша пък се използва против язва.

Подходящи са за хора с непоносимост към глутен, като заместители на брашното от житни култури.

Плодовете на кестена не могат да се консумират сурови, тъй като съдържат сапонини и това им придава твърде тръпчив вкус. Когато се сварят или опекат, част от нишестето се хидролизира до захари и те придобиват сладникав приятен вкус и аромат. Те се използват за пюрета, за пълнеж на птици, за гарнитура към печено месо, за торти и други сладки. В сладкарската промишленост се използват за плънка на бонбони.

От кестените може да се направи и хляб, който да се използва при диетичното хранене.

Кестенът няма нужда от узряване, тъй като той не е плод. Затова е нужно да е твърд и тежък – по това се познава, че е пресен. Добре е да се съхранява при по-ниски температури.

Кестените са високо ценени в готварството поради много причини. Тези красиви лъскави ядки са еднакво подходящи за добавка както към сладки, така и към солени ястия.

Трябва да отстраните обвивката на кестена чрез варене или печене. И при двата варианта се прави малък разрез. Външната обвивка е горчива и неприятна, така че се постарайте да я премахнете добре. Обелени вакуумирани кестени се срещат през цялата година в големите супермаркети.

Текстурата на кестените ги прави много подходящи като алтернатива на брашното при приготвянето на десерти. Трябва само да смелите кестените в блендер и разполагате с готова суровина за направата на хлябове, сладкиши, мъфини.

Сред най-популярните десерти от кестени е сладоледът, който се приготвя, като се разбият сметана, пудра захар и подсладено пюре от кестени.

Ето и рецептата:

Продукти:

½ кг сварени и обелени кестени

1 ч.ч. топла сладкарска сметана

2 с.л. захар

1 с.л. масло.

Начин на приготвяне:

1. Още топли, сложете кестените в блендер заедно със сметаната, захарта и маслото и ги разбийте, докато се получи гладък крем.

2. Прехвърлете сместа в купа и я поставете във фризер да се охлади и стегне.

3. С помощта на лъжица за сладолед оформете топки и сервирайте в купичка или подходяща чаша.

Захаросаните кестени, или marrons glacés, са изтънчен специалитет във Франция.

Известен десерт с тях е т.нар. "Райска комбинация" - захаросани кестени, залети с течен шоколад. Тези сладки бонбони се консумират самостоятелно или се ползват за украса на трюфел-торта. Италианците пък приготвят варени кестени в захарен сироп, поднесени с топка сладолед.

Кестените намират приложение и в салатите, като най-популярната е с кълнове, гарнирана с печени кестени - особено подходяща за коледната вечеря.