Сезонна храна: Бакла

Четвъртък 18 януари

Снимка: iStock
Сезонна храна: Бакла

 

Баклата (Vícia fába) е едно от първите бобови растения, култивирано от човека,

заедно с лещата и нахута. За нейна прародина се приемат земите на Средиземноморието. В Древния Египет баклата е била свещено растение. То било особено ценено и в Древна Гърция. Следи от бакла са открити в пещери и в селища, съществували 5000 години пр.н.е. Неотдавна в Израел, край планината Кармел, бяха открити обгорели семена на бакла, датиращи отпреди 14 000 години. Баклата е най разпространена в Средиземноморския басейн – Гърция, Италия, Испания, Мароко и Алжир, където съществуват множество нейни вкусни кулинарни превъплъщения. По време на Великите географски открития баклата попада в Новия свят, където среща радушен прием. В Латинска Америка широка популярност придобива солената и пържена бакла. В България най-вероятно баклата е пренесена от Древна Гърция.

Баклата принадлежи към рода Глушина (Vícia), който наброява 230 вида, много от които се използват като храна за човека и домашните животни и се отглеждат в редица страни на света. В нея се съдържат  72,6 г/100 г вода, 17,6 г/100 г въглехидрати, 7,9 г/100 г протеини и 0,7 г/100 г липиди, танин (до 9 г/100 г). Тя е богат източник на важни витамини и минерали – А, В1, В2, В5, В6, С и натрий, калий, магнезий, калций, мед, цинк, желязо, манган, фосфор, селен и други. Особено високо е съдържанието на манган – 7 мг/100 г (350% от дневната потребност). Манганът играе ключова роля в синтезата и обмяната на невромедиаторите в човешкия организъм, поради което си е заслужил прозвището „микроелемент-мениджър”. Той е важна съставна част на ензима супероксиддисмутаза, който взема дейно участие в антирадикаловата защита на митохондриите – фабриките на енергия в човешкото тяло, съхранявана в уникалните молекули на аденозинтрифосфорна киселина (АТФ). Манганът участва в регулирането на нивото на глюкоза в кръвния ток, в усвояването на липидите и синтезата на мастни киселини, активира ензимите, участващи в усвояването на витамините А, С и Е и т.н.

Баклата е с невероятно съдържание на бета-каротин (провитамин А) – 194 мг/100 г (3880% от дневната потребност!). В човешкия организъм бета-каротинът се трансформира в изключително ценния витамин А. Превръщането се осъществява в черния дроб и в тънките черва под действието на желязосъдържащия ензим бета-каротин-диоксигеназа. Всъщност само част от бета-каротина се превръща във витамин А, а останалата част се складира в мастните тъкани, кожата и черния дроб. Неговата конверсия се управлява от нивото на витамин А в организма. Бидейки мощен антиоксидант, бета-каротинът участва активно и в антирадикаловата защита на организма. Той предпазва кожата от действието на тези свръхагресивни частици, които се образуват под действието на ултравиолетовата радиация. Доказано е, че бета-каротинът има стимулиращ ефект по отношение на имунната защита на организма.

Баклата е богата на фибри, които подпомагат чревния транзит и дружествената микрофлора. Тя е нискокалоричен продукт – 57 ккал (238,5 kJ)/100 г, който има бърз ефект на засищане, с което се обяснява нейната полза за редуциране на наднормената телесната маса. Цветовете на баклата се използват за приготвяне на отвара, която се прилага за успокояване на болките при бъбречни кризи и възпаление на простатата.

В наши дни е известно, че за определени хора баклата е опасен продукт, който може да доведе дори и до летален изход

Причина за това е дефицитът на един ензим със сложно наименование – глюкоза-6-фосфат дехидрогеназа (G6PD), който изпълнява важни функции в червените кръвни клетки, участващи в пренасянето на живителния кислород в човешкия организъм. Недостигът на този ензим затруднява сериозно нормалното функциониране и жизнеността на червените кръвни клетки. В резултат се развива агресивна хемолитична анемия, известна под названието фавизъм (производно на английското наименование на баклата – fava bean).

Баклата е с най-много протеин от всички бобови растения и може да замести месото

С целебно предназначение са цветове, бобовите шушулки и разбира се семената. Цветовете се събират през пролетта, а семената и шушулките – в края на лятото. Бобчетата са забележителни с мощното си противовъзпалително и диуретично действие. Настойката и отварата от шушулките на баклата е полезна при захарен диабет,благодарение на молибдена, който има свойството да понижава нивото на захар в кръвта.

От баклата се прави брашно,което е лек срещу кашлица. Бобовете се използват за профилактично средство срещу заболявания на сърдечносъдовата система,черния дроб, бъбреците и стомашно-чревния тракт. За тази цел може да се използват и стритите на каша сварени зърна, които се консумират в тези случаи като храна.

Баклата е лек срещу кашлица, пази от болести на сърцето, черния дроб и бъбреците

А ако се приемат системно, понижават нивото на холестерина в кръвта. Правят се компреси при гнойни абцеси и възпаления по кожата, за успокояване и заздравяване, като бобовете се варят в мляко, а след това добре се намачкват.Народните лечители съветват при сърбежи и възпаления по лицето то да се облива с отвара или настойка от цветовете на растението.Семената съдържат много манган, който е естествена маска за косата, сгъстява я и придава блясък.

Баклата препоръчват като естествен заместител на кафето и енергийните напитки. Благодарение на ценната аминокисилина в нея, която се намира само в ограничен брой продукти. Нарича се тирамин и стимулира отделянето на норадреналин в мозъка. Така организмът се сдобива с енергия. Добавите ли баклата към менюто си, няма да чувствате умора скоро.

Не е препоръчителна консумацията на бакла от деца и от възрастни след четири часа следобед,поради възможността от безсъние. Но предстоят ли ви много задължения или работа,изискваща концентрция, ще ви подейства благоприятно.

При наличието на стомашно-чревни заболявания, които са съпроводени от запек и метеоризъм, приемането на бакла трябва да е ограничено.Трябва да се избягва и от хора, които страдат от подагра и хепатит. Не е препоръчително да се прекалява с количеството бакла в менюто на малки деца.

 

 

Баклата е храната с най-вече наименования. Тя се назовава още британски фасул, звънящ фасул, конски фасул, фава, фаба и други.

Големината на шушулките бакла, както и на зърната в тях, зависи от степента на зрялост. Младите шушулки са годни за консумация, а зърната им са по-малки и няма нужда да се белят от обвиващата ги кожичка. По-големите шушулки, т.е. шушулките в по-напреднала зрялост, са твърди и не са подходящи за консумация. Зърната са по-големи и е желателно да се обелят от обвиващата ги кожичка.  Когато избирате бакла, гледайте шушулките да са свеи и твърди. Избягвайте меките шушулки и тези, пълни с въздух.

За да се доберете до бобчетата в шушулката, трябва да я обелите. За целта първо откършете горния ѝ край. Така тя ще се раздели по средата и бобчетата ще се покажат. В една шушулка те наброяват средно между 4 и 8.

Извадените бобчета първо трябва да се бланшират за около минута и след това да се обелят.

Така те вече са готови за кулинарна употреба. Бобчетата бакла могат да се консумират варени, на пара, задушени, намачкани на пюре, сотирани, пържени или печени.

Баклата се комбинира добре със сметана, масло, чесън, розмарин, мащерка, бекон, шунка, гъби, лимони, сирене, спанак и други.

Ако няма да употребявате баклата веднага или имате голямо количество, то я сложете в торбичка. Запечатайте и поставете в хладилника за срок до 5 дни.  

Сушената бакла се приготвя подобно на други сушени бобови зърна, като се накисва преди готвене в много вода и се готви на слаб огън.