Ревенът е член на рода растения Rheum и е роднина на елдата. Това е многогодишно растение, което може да живее повече от 20 години и е сравнително лесно да го отгледате сами. Ревенът може да се намери в много части на света. Разпространен е в Англия и САЩ. Нашият климат също има добър ефект върху популацията на ревена. Лесно ще го намерите в градината на почти всяка баба. На външен вид прилича на плевелно растение.

Стръковете на ревена много приличат на стъблата от целина, и дори имат същите „струни“ в дръжките си. В ревена те са не само яркозелени, но често и с малинов оттенък, а вкусът е много подобен на вкуса на зелените ябълки, тъй като ревенът съдържа ябълчена киселина.

Мнозина могат да бъдат объркани от въпроса: какво е ревен – зеленчук или плод? Ботанически е зеленчук, но вкусът и употребата му в кухнята е по-скоро свързан с плод. В англоговорящите страни ревенът се нарича „растение за пай“. И всичко това, защото стъблата му, заедно с горски плодове и такива от градината, традиционно се използват като пълнеж за различни видове сладкиши.

История на ревена

Историята на ревена е много дълга. Първоначално расте в Китай, Монголия, Сибир и Югоизточна Азия. Това растение се е използвало активно в медицината от тибетските монаси преди три хиляди години. В Европа идва по-късно, през Средновековието. Още тогава ревенът е бил високо ценен заради вкуса и лечебните си свойства. Първото споменаване на растението, което се използва активно в медицината, се среща в китайските хроники през 2700 г. пр.н.е. В миналото Турция е бил основен доставчик на популярното растение. От 1640 г. ревенът започва да се доставя в Англия.

В България ревенът също е известен от древни времена. Най-честата употреба на това растение в онези дни е била да се създаде тинктура от него за стомашно-чревни заболявания. Въпреки това, благодарение на приятния вкус на стъблата, ревенът все повече и по-често започнал да навлиза в кулинарията. Стъблата се използвали за храна, а корените – за приготвяне на лекарства.

Състав

По-голямата част от ревена се състои от вода. Ябълчената киселина пък му придава характерния кисело-сладук вкус.

Съдържа още и рутин, пектин, диетични фибри, витамини от група В, бета-каротин, макро- и микроелементи. Ревенът има ниска захарност – около 2%.

Калорично съдържание на 100 грама – 21 kcal;

Белтъчини – 0,8 грама;

Мазнини – 0,2 грама;

Въглехидрати – 2,6 грама.

Ревенът е добър източник на витамин К1, осигуряващ до 37% от дневната стойност на порция от 100 грама. Поради това ревенът е много полезен за превенция на остеопороза и общо заздравяване на костите. Съдържа витамин С, калий и фолиева киселина. Подобно на други плодове и зеленчуци, той е богат на фибри. Въпреки че ревенът съдържа голямо количество калций (15% от дневната стойност), той е предимно под формата на антинутриента калциев оксалат. В тази форма тялото ни не може да го усвои ефективно.

Ползи за здравето от ревен

Ревенът се счита за отличен източник на витамин К1 (26 до 37% от препоръчителния дневен прием), който е от съществено значение за здравето на костите и съсирването на кръвта.

Зеленчукът се счита за добър източник и на витамин А, като червените дръжки съдържат много повече от това полезно вещество, отколкото зелените. Витамин А в ревена помага в борбата със свободните радикали, които причиняват увреждане на кожата и са причина за преждевременното стареене.

Ревенът е богат на антиоксиданти, особено на антоцианини (които му придават червения цвят). Те имат антибактериални, противовъзпалителни и противоракови свойства и помагат за предпазване от много здравословни проблеми като сърдечни заболявания, рак и диабет.

Ревенът помага за понижаване нивата на лошия холестерол, което от своя страна намалява риска от сърдечни заболявания.

Фибрите в ревена помагат за нормализиране процеса на храносмилане, предотвратявайки проблеми като запек. Той също така съдържа съединения, наречени сеннозиди, които действат като естествени лаксативи.

Трябва да се знае, че ревенът е богат на калциев оксалат. Въпреки че това вещество се намира главно в листата, то се открива и в стъблата, които по-често се използват както за лечебни цели, така и в кулинарията. Твърде много калциев оксалат в диетата ни може да доведе до натрупване на оксалатни кристали в различни органи. Те могат да насърчат образуването на камъни в бъбреците и да увеличат риска от бъбречна недостатъчност. Готвенето на ревен може да намали съдържанието на оксалатите с 30–87%. Затова, за да бъде растението полезно и да не представлява опасност за организма, трябва да се консумира не повече от 2-3 пъти седмично.

Употреба в кулинарията

Заради сладко-киселия си вкус ревенът често се използва за приготвяне на конфитюри, пайове, желета, сосове, салати и супи. Ако младите листа се изсушат и натрошат, могат да се използват като подправка за топли ястия.

Традиционно ревенът се добавя към сладки десерти, които използват ягоди в своите рецепти - от красиви решетъчни тарталети до класически крамбъли и еклери. Можете да ядете ревен по различни начини - суров, добавен към смутита или приготвен като конфитюр. От него става чудесен топинг за вафли, ако не ги обичате прекалено сладки.

Опитайте да изпечете пълнозърнести мъфини с ревен, джинджифил или канела. Или направете пикантен сос, подобен на рибена салса, с нарязан на кубчета ревен, червен лук, балсамов оцет и горчица.

Ревенът, съчетан с горски плодове, плодове като праскови, кайсия или смокини, както и с добавени ядки, може да се добави към сладолед, млечни десерти и смутита. Ако пасирате ягоди, добавете ревен и сок от лайм, след което изсипете сместа във форми и замразете. Така ще получите вкусно лятно сорбе.

Как да изберем и съхраняваме ревен

Дългите, червени стъбла на ревена растат през пролетта, достигайки своя пик в края на април до средата на май. Само стъблата на растението са годни за консумация, тъй като листата на ревена съдържат токсини и високи концентрации на оксалова киселина. Можете да намерите пресен ревен на пролетните пазари от април до края на май.

Когато избирате ревен, търсете стъбла, които са твърди и хрупкави, и избягвайте тези, които са хилави или с петна. Изберете такива с малки листа, но не забравяйте да ги премахнете преди готвене.

Не се препоръчва да се събират издънки на ревен през юли, по време на периода на цъфтеж. През този период растението не образува нови листа, а старите и твърди издънки са вредни за организма поради високото съдържание на оксалова киселина.

За съхранение ревенът първо се измива, изсушава и поставя в хладилника. В този вид се съхранява около два дни. Може също да се нареже и замрази. При замразяване ревенът остава свеж до една година.

Източник: https://grewia.bg