Сезонен зеленчук: Пресен лук
Четвъртък 6 април

Лукът (Allium cepa L.) е многогодишно растение от семейство Луковични (Liliaceae). В градинарската практика се отглежда като двегодишна или тригодишна култура. От семената се получават луковици, които отново се засаждат, за да се получат едва на втората или третата година растения, които дават семена.
Кореновата система на лука е слабо развита, разположена плитко в повърхностния слой на почвата, брадеста по форма, защото прилича на брада, прикрепена към дънцето на луковицата.
Луковицата представлява силно скъсено стъбло, наречено дънце, с прикрепени към него месести люспи. Те са тънки в долния си край, надебеляват в средата, а на горния отново изтъняват, уплътняват се и образуват над земната повърхност т. нар. лъжливо стъбло. Люспите обгръщат една или няколко пъпки, които дават началото на ново растение.
Листата, които се развиват над лъжливото стъбло, са тръбести, на върха заострени, зелени до тъмнозелени, покрити повече или по-малко в зависимост от сорта с восъчен налеп. Това именно е зеленият (пресният) лук.
Ядливата част на лука са луковиците и зелените листа. Когато остарее, луковиците на лука стават по-големи, листата изсъхват, а вкусът му се изостря.
Историята на зеления лук е много интересна. Диворастящият зелен лук се е употребявал в Азия. Овчарите много се радвали, когато го намирали по пътя си. По търговски път лукът попаднал в Египет, където станал култово растение. Хората започнали да му се кланят и дори му правели златни статуи. Оттам лукът попаднал в Древна Гърция и се превърнал в лекарство, с което спортистите натърквали мускулите си преди най-важните за тях състезания.
В Рим воините консумирали много лук за сила, издръжливост и предпазване от проблеми със стомаха.
Любопитен факт за зеления лук е, че съдържа много повече захар от ябълките и крушите. Съдържащите се в него фитонциди неутрализират микробите и предпазват от инфекции. Консумиран преди вечеря, свежият лук подобрява заспиването, препоръчва се при пролетна умора и изтощение.
Лукът съдържа и желязо. Хемоглобинът може да се подобри с помощта на салата от зелен лук. Зеленият лук съдържа кверцетин – антиоксидант, който се бори с много сериозни заболявания. Той е богат и на калий, който предпазва от сърдечно-съдови болести.
Освен това зеленият лук съдържа витамин С, провитамин А, белтъчини, етерични масла и витамини от групата В и РР.
През последните години е установено, че лукът намалява съдържанието на холестерин в кръвта и потиска процесите, свързани с развитието на атеросклероза, с което той се явява като добро профилактично средство против тази болест. Лукът се препоръчва и като предпазно средство против грип.
Хората, които страдат от болести на черния дроб и на стомаха, не трябва да се увличат от ястия с лук. Ако получавате киселини след консумация на лук, трябва да намалите употребата му. За да премахнете дъха на лук от устата си, хапвайте го с печени орехи, коричка хляб с олио или парченце лимон.
Едно от най-забележителните неща за пресния лук е, че вкусът му е съвсем мек , което прави възможно той да се консумира суров или съвсем леко обработен топлинно, за да се запази хрупкавата му текстура.
Въпреки че пресният лук може да се готви – цял или нарязан, най-честата му кулинарна употреба е нарязан на ситно в пресни салати или добавен в разядки и топинги. Пресният лук много се използва в азиатската кухня, в стир-фрай ястия, добавен в края на готвенето. В българската кухня зеленият лук се използва най-често в съчетание със сезонни зеленолистни зеленчуци - спанак, лапад, киселец, коприва или с месо - агнешко.
Пресният лук всъщност е съставен от две части – долна, бяла част и горна, зелена част. Вкусът на бялата част прилича на вкуса на глава лук, най-вече на бял лук, но доста по-малко лют и по-сладък. Зелената част на лука има отличителен лучен вкус, но много по-свеж и тревист.
Ако искате да съхраните пресен лук за кратък период от време, отстранете ластичето, с което е пристегната връзката, измийте стръковете под течаща вода, изцедете ги и ги подсушете с кухненска хартия. След това увийте лука в кухненска хартия и съхранявайте в чекмеджето за зеленчуци в хладилника до 3 дни.
Ако, обаче, искате да запазите лука за по-дълго време, ще ви бъде необходим чист стъклен буркан. Напълнете буркана до половината с вода. Развържете стръковете пресен лук, измийте ги и ги отцедете. След това ги поставете с бялата част надолу в буркана с вода. Накрая поставете найлоново пликче върху зелената част и го стегнете хлабаво с ластик. Така съхраняван пресният лук ще издържи до 1 седмица.
Ако използвате последно описаният метод за съхранение на лука, може също така да отгледате нови зелени пера. За целта отрежете зелените пера и бялата част на лука, така че да остане около 5 см от долната част на лука. Използвайте зелената част за готвене, а долната част поставете в буркан с 2.5 см вода. Поставете буркана на перваза на прозореца и след около седмица лукът ще порасне отново. Може също така да засадите лука в саксия и да го гледате на слънце. Така ще имате пресен лук в продължение на 2 години, преди окончателно лукът да цъфне и след това да покълне.