Сезонен плод: Зимна тиква

Четвъртък 21 октомври

Снимка: iStock
Сезонен плод: Зимна тиква

 

Въпреки че тиквите се наричат зимни, сезонът им започва от късно лято и продължава до средата на есента. Зимните тикви са с твърда кора, под която се крие сладка вътрешност. Благодарение на дебелата кора, тиквите могат да се съхраняват за продължителен период от време.

В България най-често се отглеждат бялата едроплодна тиква и мускатната тиква или т.нар. цигулка.

Тиквите са много топлолюбиви. Семената им поникват при температура не по-ниска от 15 градуса, но оптималната за развитието им и растежа е 28 градуса. Изискват добра основна и предварителна обработка на почвата - на дълбочина около 28-35 см.

Тиквата е здравословен плод, който съдържа много захари, пектин и каротин. Също така е богата на минерали, предимно калий, калций и фосфор и витамини - C, B, А, D, E и дори витамин T, който пък помага за отслабване и предотвратява трупането на мазнини.  Доказани са лечебните свойствата на тиквата при заболявания на сърдечносъдовата система, надбъбречните жлези и пикочните пътища, при проблеми с отделителната и храносмилателната системи. Тиквата има леко слабително действие и действа добре при констипация. Неоспорим ефект има при оттоци и задържане на вода в организма.

Хората с наднормено тегло и болните от диабет без проблеми могат да похапват тиква, защото тя не съдържа много калории, а захарите й са лесноусвоими. Често се препоръчва на хора, които страдат от гастрит, язва, колит. Тиквата е задължителна част от менюто на болните от хепатит. Доказано е, че редовната консумация на тиква през зимния сезон укрепва имунната система. За да се запазят по-добре полезните вещества, е най-добре тиквата да е задушена или печена, защото при варенето, част от съставките остават във водата.

Сокът от тиква е полезен при проблеми със съня. А ако се прибави и изцеден лимон, мед и гореща вода, се получава чудесен лек срещу стрес. Водата от сварената тиква може да се пие също за успокоение и здрав сън.

Тиквеното семе пък е полезно при проблеми с простата, при остеопороза, възпаление на черния дроб. В него се съдържат важни за организма аминокиселини. В 100 г тиквени семки се съдържа 46.1% от дневната нужда на организма от магнезий. Олиото, което се съдържа в тиквените семки, поддържа мембраната на клетките, което ги прави по-устойчиви и като цяло повишава защитните сили на организма.

Когато избираме тиква, трябва да се уверим, че плодът е узрял. Кората трябва да е плътна, без значителни повреди, с изсъхнала опашка. Разбира се, важно е да приготвим тиквата по правилен начин, за да се насладим на вкуса и текстурата ѝ.

В България най-разпространени са видовете тиква мускатна и едроплодна бяла.

Тук ви предлагаме да се запознаете и с още няколко популярни разновидности на тиквата.

 

Мускатна тиква - цигулка

 

Това са много вкусни и сладки тикви. Месото им е с гъста маслена консистенция, без излишни влакна. Тези тикви достигат понякога до 11.5% захари, което ги прави идеални за десерт. Плодовете на мускатните тикви имат разнообразна форма, най-често срещаните са крушовидни. Имат тънка светлооранжева кора и обикновено тежат около 1 -1.5 кг.

Тиквите цигулка са подходящи както за задушаване, така и за печене, но от тях става много гладко пюре, без фиброзни нишки, подходящо за приготвянето на кремообразна супа.

 

Бяла тиква, кестенка (Cucurbita maxima)

 

Бялата тиква или кестенка е най-разпространеният вид в България. Тя принадлежи към групата на т.нар. едроплодни тикви. Теглото на най-едрите представители на вида могат да достигнат до няколкостотин килограма. Заради големите си размери, този вид тикви често се продава разрязан на парчета.

Бялата тиква е един от най-старите култивирани видове и произхожда от Южна Америка от дивата тиква Cucurbita andreana, преди повече от 4000 години.

Бялата тиква има светлосива кора, а вътрешността ѝ е изключително сладка и има изразен вкус на тиква. Най-вкусна е печена – сладка или солена. От изпечената тиква може да се приготви пюре с масло, кимион и индийско орехче.

Сладостта на този сорт тикви се развива, когато са откъснати и престоят. Дебелата им кора помага за дългото съхранение през зимата, до 5 месеца, на сухо и студено място.

 

Жълъдова тиква

 

Този вид тиква е един от най-разпространените в САЩ. Жълъдовите тикви са кръгли, с надлъжни хребети и водниста, сладка и нежна вътрешност. Кората е предимно тъмнозелена, с оранжеви или жълти петна, а вътрешността е бледожълта до оранжева. Обикновено тиквите тежат между 350 г и 1 кг.

Този сорт тикви са идеални за печене, задушаване и пюриране. Малките екземпляри жълъдови тикви са подходящи за пълнене, превръщайки се в страхотно основно веганско ястие за специални поводи. Тиквата може да се разреже само наполовина, да се извадят семките и да се изпече с малко масло и кафява захар.

 

 

Тиква Деликата