Въпреки че тиквите се наричат зимни, сезонът им започва от късно лято и продължава до средата на есента. Зимните тикви са с твърда кора, под която се крие сладка вътрешност. Благодарение на дебелата кора, тиквите могат да се съхраняват за продължителен период от време.

В България най-често се отглеждат бялата едроплодна тиква и мускатната тиква или т.нар. цигулка.

Тиквите са много топлолюбиви. Семената им поникват при температура не по-ниска от 15 градуса, но оптималната за развитието им и растежа е 28 градуса. Изискват добра основна и предварителна обработка на почвата - на дълбочина около 28-35 см.

Тиквата е здравословен плод, който съдържа много захари, пектин и каротин. Също така е богата на минерали, предимно калий, калций и фосфор и витамини - C, B, А, D, E и дори витамин T, който пък помага за отслабване и предотвратява трупането на мазнини.  Доказани са лечебните свойствата на тиквата при заболявания на сърдечносъдовата система, надбъбречните жлези и пикочните пътища, при проблеми с отделителната и храносмилателната системи. Тиквата има леко слабително действие и действа добре при констипация. Неоспорим ефект има при оттоци и задържане на вода в организма.

Хората с наднормено тегло и болните от диабет без проблеми могат да похапват тиква, защото тя не съдържа много калории, а захарите й са лесноусвоими. Често се препоръчва на хора, които страдат от гастрит, язва, колит. Тиквата е задължителна част от менюто на болните от хепатит. Доказано е, че редовната консумация на тиква през зимния сезон укрепва имунната система. За да се запазят по-добре полезните вещества, е най-добре тиквата да е задушена или печена, защото при варенето, част от съставките остават във водата.

Сокът от тиква е полезен при проблеми със съня. А ако се прибави и изцеден лимон, мед и гореща вода, се получава чудесен лек срещу стрес. Водата от сварената тиква може да се пие също за успокоение и здрав сън.

Тиквеното семе пък е полезно при проблеми с простата, при остеопороза, възпаление на черния дроб. В него се съдържат важни за организма аминокиселини. В 100 г тиквени семки се съдържа 46.1% от дневната нужда на организма от магнезий. Олиото, което се съдържа в тиквените семки, поддържа мембраната на клетките, което ги прави по-устойчиви и като цяло повишава защитните сили на организма.

Когато избираме тиква, трябва да се уверим, че плодът е узрял. Кората трябва да е плътна, без значителни повреди, с изсъхнала опашка. Разбира се, важно е да приготвим тиквата по правилен начин, за да се насладим на вкуса и текстурата ѝ.

В България най-разпространени са видовете тиква мускатна и едроплодна бяла.

Тук ви предлагаме да се запознаете и с още няколко популярни разновидности на тиквата.

Мускатна тиква - цигулка

Това са много вкусни и сладки тикви. Месото им е с гъста маслена консистенция, без излишни влакна. Тези тикви достигат понякога до 11.5% захари, което ги прави идеални за десерт. Плодовете на мускатните тикви имат разнообразна форма, най-често срещаните са крушовидни. Имат тънка светлооранжева кора и обикновено тежат около 1 -1.5 кг.

Тиквите цигулка са подходящи както за задушаване, така и за печене, но от тях става много гладко пюре, без фиброзни нишки, подходящо за приготвянето на кремообразна супа.

Бяла тиква, кестенка (Cucurbita maxima)

Бялата тиква или кестенка е най-разпространеният вид в България. Тя принадлежи към групата на т.нар. едроплодни тикви. Теглото на най-едрите представители на вида могат да достигнат до няколкостотин килограма. Заради големите си размери, този вид тикви често се продава разрязан на парчета.

Бялата тиква е един от най-старите култивирани видове и произхожда от Южна Америка от дивата тиква Cucurbita andreana, преди повече от 4000 години.

Бялата тиква има светлосива кора, а вътрешността ѝ е изключително сладка и има изразен вкус на тиква. Най-вкусна е печена – сладка или солена. От изпечената тиква може да се приготви пюре с масло, кимион и индийско орехче.

Сладостта на този сорт тикви се развива, когато са откъснати и престоят. Дебелата им кора помага за дългото съхранение през зимата, до 5 месеца, на сухо и студено място.

Жълъдова тиква

Този вид тиква е един от най-разпространените в САЩ. Жълъдовите тикви са кръгли, с надлъжни хребети и водниста, сладка и нежна вътрешност. Кората е предимно тъмнозелена, с оранжеви или жълти петна, а вътрешността е бледожълта до оранжева. Обикновено тиквите тежат между 350 г и 1 кг.

Този сорт тикви са идеални за печене, задушаване и пюриране. Малките екземпляри жълъдови тикви са подходящи за пълнене, превръщайки се в страхотно основно веганско ястие за специални поводи. Тиквата може да се разреже само наполовина, да се извадят семките и да се изпече с малко масло и кафява захар.

Тиква Деликата

Тиква Деликата е малка, с продълговата форма, на светложълти, тъмнозелени и оранжеви ивици. Кората ѝ е изключително фина, откъдето идва и нейното име, и всъщност може да се яде. Вътрешността е сладка, но по-суха в сравнение с други видове тиква, вкусът прилича на този на царевица. Особено вкусна е печена, нарязана на кръгли парчета, с масло, кленов сироп и канела. Тиквата също така може да бъде напълнена, като се разреже на две половини.        

Заради тънката си кора, тиквата Деликата не може да бъде съхранявана дълго време като другите зимни кикви. Тиквите от този сорт тежат по-малко от 500 г.

Тиква Пепеляшка (Rouge Vif d'Etampes)

Това е уникален френски сорт тикви.  Наречена е така заради приликата си с онази тиква, която феята-кръстница от едноименната приказка превръща в каляска. Тези тикви са толкова прекрасни на вкус, че в Америка по традиция блюдо, приготвено от тиквата Пепеляшка, се поднася на втората вечеря за Деня на благодарността. Това е любимият сорт тиква на много французи и американци.

Тиквата Пепеляшка има плоска форма и яркооранжев цвят. На вкус е истински деликатес. Използва се както за приготвяне на пайове, десерти и баници, така и за декориране на дома.

Тиква Хокайдо

Хокайдо са малки тъмнооранжеви тикви, без дълбоки хребети по кората. Вътрешността е светлооранжева и има мек, леко ядков вкус, подходящ за приготвянето на супи и печива. Малкият размер на този вид тикви ги прави подходящи също така за пълнене и печене.

Тиквата Хокайдо първоначално идва от Япония, по-точно от остров Хокайдо. Тя е богата на каротин, съдържа мед, желязо, рибофлавин и тиамин. Наред с витамините А, В и С, както във всяка тиква, Хокайдо съдържа и витамин Т, който според експерти регулира метаболизма и предотвратява пълнеенето.