Сезонен плод: Сини сливи

Петък, 18 септември

Снимка: iStock
Сезонен плод: Сини сливи

 

Синята слива е една от основните овощни култури в районите с умерен климат. Тя представлява естествен хибрид между черешова слива и трънка и е възникнала в региона на Кавказ и Мала Азия. Култивирането на синята слива е продължило в Средиземноморието и Средна Азия. От Италия синята слива навлиза в останалите европейски страни и се превръща в едно от най-отглежданите плодови насаждения.

Родът на синята слива е от семейство Розови, подсемейство Сливови (Костилкови) и обхваща разнообразни видове като Кюстендилска синя слива, Червена малвазинка, Чачанска лепотица, Чачанска найболя, Червена афъзка, Стенлей, Блек даймънд.

Сините сливи са не само вкусен любим плод, но и много полезно лечебно средство благодарение на богатия си витаминен и минерален състав. Използват се широко за храна и лекарство, както в сурово състояние, така и сушени. В народната медицина се използват почти всички части на растението.

Пресните сливи (плодовете) съдържат 6-17% захари (с преобладаване на глюкоза и фруктоза), до 1, 6% от органични киселини (ябълчна, лимонена, оксалова, янтарна, хининова), дифенилисатин, пектини, флавоноли (кверцетин, изокверцитрин), антоцианини и левкоантоцианини, каротин, витамин Е, аскорбинова киселина, витамини от група В, калий, желязо, йод, мед и цинк. Заради голямото съдържание на вода в меката част на плода, калоричността му е сравнително ниска - 35-40 ккал на 100 г. При консумация на повече от 4-5 плода на една порция е възможно появата на метеоризъм и разстройство.

В консервиран вид, включително и при сушените сливи, калоричността на плодовете значително се увеличава. Но пък количеството витамини и минерали в сушените плодове се запазва, дори съдържанието на витамин К и витамини от групата В се увеличава.

 

Лечебни свойства на синята слива

Плодовете на синята слива в пресен и сушен вид (също задушени плодове или нектар) имат леко и меко слабително действие. Препоръчват се при запек и атония на червата, за прочистване на червата при наличие на възпалителни процеси в тях. Ако, обаче, страдате от захарен диабет или затлъстяване, преди консумацията на сливи е необходимо сливите да минат през процес на обработка, за да се отстранят захарта и киселините от тях.

Сливите са полезни за черния дроб, подобряват състоянието на пациенти с атеросклероза, допринасят за премахването на холестерола, както и на излишните отлагания на вода и сол от организма.

Съдържанието на диетични фибри (както разтворими, така и неразтворими) в сливите подобрява храносмилането и поддържа стабилно нивата на кръвната захар, което предотвратява диабет втори тип. Пектините в състава на сливите премахват радиоактивните вещества.

Според научни проучвания, биологично активните съединения, съдържащи се в плодовете на синята слива, помагат в борбата срещу метаболитния синдром. Флавоноидите и фенолните компоненти като антоцианини, хлорогенни киселини, кверцетин и катехини противодействат на затлъстяването, като инхибират растежа на мастните клетки.

Сливите са богати на желязо - 2,1 мг на 100 г и помагат при анемия.

 

В кулинарията

 

Сливите са универсален кулинарен продукт, който се използва както за сладки, така и за солени ястия. Поради високото съдържание на пектин сливите имат желиращи свойства и са много подходящи за консервиране под формата на компоти, сладко, мармалад, конфитюр, пюре, пестил и др.

Сливите са идеален плод за приготвянето на сладкиши.

Пресните и сушените сливи се добавят към ястия с месо. Добавят се също и в салати.

От определени сортове сливи се приготвят кисело-сладки сосове – чътни, ткемали.

Сливите се съчетават добре с определени подправки като карамфил, бахар, канела, индийско орехче, ванилия.

От сливи се приготвят и различни видове алкохолни напитки, като известната по нашите земи сливова ракия и различни видове ликьори.

 

Как да си направим сушени сливи?

Най-подходящи за сушене е Кюстендилската синя слива. Добре е предварително сините сливи да се поставят 2-3 минути в пепелна вода (смес от дървена пепел и вода), след което да се измият много добре с чиста вода. Така се получават многобройни фини пукнатини по кожицата, които улесняват изпаряването на водата и ускоряват сушенето.

Когато сливите се сушат във фурна, пещи или специални сушилни, първите 8 часа се поддържа температура 50-55 С, която след това се повишава на 60-65 С и се поддържа така още 8 часа. Сливите се изваждат, оставят се да престоят едно денонощие и отново се сушат при температура 75-80С. след около 8 часа те са напълно изсушени.

На слънце плодовете се сушат 8-10 денонощия. Качествени сушени сливи се получават, когато се сушат комбинирано – 5 денонощия на слънчево и проветриво място и след това 10 часа във фурна при температура 70-75С.