Сезонен плод: Портокал

Четвъртък 2 януари

Снимка: iStock
Сезонен плод: Портокал

 

Предполага се, че портокалът е бил отглеждан първо в Югоизточна Азия. В Япония портокалите са познати като сацума (Satsumas), а мандарините (Citrus reticulata) са били култивирани в Европа (макар, че те са малко по-различен сорт портокали). Най-ранните портокали, за които има сведения (т.е. сладките портокали), са били отглеждани в Сицилия, Калабрия и Южна Испания през 1525 г. В днешно време продукцията им е най-голяма в Съединените Щати, Испания, Китай, Мексико, Турция и Южна Африка, а износ се прави от Китай, Бразилия и Мексико.

Портокаловите дървета растат на височина 9 м в субтропиците, където има много вода, слънчева светлина и топлина, което е и причина южните и западните щати като Калифорния и Флорида да са известни със своите портокали. Макар че портокалите могат да виреят и на хладни температури, сланата би могла да им навреди, а сериозното измръзване може да ги унищожи.

 

ПОЛЗИ ЗА ЗДРАВЕТО

Не е изненадващо, че най-голямата хранително-притегателна сила на портокала е неговото съдържание на витамин С. Една чаша сок съдържа 165% от препоръчителната дневна доза. Това е важно при предпазване от микроби, предизвикващи настинки и грип, както и изграждане на устойчивостта на тялото срещу инфекции. Заедно с витамин С идват множество антиоксиданти, които пречистват свободните радикали в кръвта. Калият е важна съставка на клетката и течностите в тялото, която спомага за контролиране на сърдечната честота и на кръвното налягане.

Освен че помага в развитието на здрави кости и зъби, калцият в портокалите също помага на кръвоносните съдове да разнесат кръвта из тялото и участва в освобождаването на хормони и ензими, които влияят благоприятно върху почти всяка жизненоважна функция в организма.

В портокалите има твърде много витамини от В групата, които превръщат храната в енергия.

Естествено образуващите се фитохимикали са много важна съставка в портокалите. Флавоноидите са добър пример за това и по-специално, бетакаротините: зеаксантин, лутеин, антоцианин и хидроксиканелената киселина, които се намират в големи количества в портокалите. Нарингенинът е друг такъв флавоноид, за който изследванията показват че е супер антиоксидант, борещ се с възпаленията и спомагащ за регулирането на имунната система.

Съдържанието на фибри, познато като пектин, е всъщност лаксатив, което прави портокалите чудесна храна за поддържане на теглото, като в същото време спомага за прочистването на дебелото черво и регулиране на функцията му. Той способства за снижаването на холестерола като предпазва от наслагването на токсини в дебелото черво, а изследвания показват, че дори намалява вероятността да развиете рак на дебелото черво.

Консумацията на портокали обаче трябва да е с мярка, тъй като те съдържат и фруктоза, която може да навреди на здравето, ако се приема в прекомерни количества.

 

Сезонът на цитрусовите плодове започва през ноември и продължава до юни. Избирайте портокали и мандарини, които имат по-тънка кора и са относително тежки. Съхранявайте плодовете на хладно, но не на студено място. Обелете и разделете плодовете на парченца преди консумация и се насладете на тези сочни плодове с цвета на слънцето.

Портокалите и танжерините са разновидности на един и същ вид. Портокалите са по-едри, докато танжерините са по-малки и по-сладки. Танжерините имат по-отпусната обвивка, което спомага за тяхното по-лесно обелване. Танжерините и клементините са класифицирани като мандарини, като клементините са най-малкият представител на семейство Мандарини.

 

Портокали Навел

Тези портокали са най-разпространеният ядивен сорт. Те са сладки, без семки и лесно се белят. Идеални са за директна консумация, но са много подходящи и за салати. Характерно за тях е наличието на „пъпче“ в долната част на плода, което всъщност е недоразвит плод. Сезонът им е от ноември до юни. Сокът на тези портокали ферментира бързо, поради високото съдържание на захари, затова той трябва да се изпие в рамките на 1-2 часа след изтискването му.

 

Портокали Валенсия

Тези портокали имат тънка кора и малко семки, много са сочни, затова са най-разпространеният сорт за изтискване на сок. Вкусни са и за директна консумация.

 

Червени портокали

Червените портокали са известни с тъмночервения, „кървав“ цвят на вътрешността. Отвън плодът може да има лек червеникав оттенък, но не е задължително. Често тези портокали отвън са оранжеви на цвят. Червените портокали се използват като плод, например в салата от спанак и фета сирене или в десерти, като панакота или торта с кардамон, по-рядко се изтисква сока им.

 

Танжерини

Както стана ясно, танжерините са по-малки на размер от портокалите и имат светло оранжева кора и се белят по-лесно от портокалите. Танжерините са подходящи както за ядене, така и за салати, а сокът им, добавен към портокалов, придава повече сладост и се използва за приготвянето на коктейли. Сезонът на танжерините е по- дълъг – от ноември до май.

 

Клементини

Клементините са много малки портокали, без семки и вкусът им прилича на този на танжерините – медено-сладък.  Клементинтините най-често се консумират директно, но се използват и в салати и сладкиши.

 

Мандарини

Мандарините са малки и сладки плодове, разновидност на танжерините. Те имат семки, а сезонът им е един от най-дългите – от януари до май.

 

Сацума

Сацума (мандарина Уншиу, Танжерина) е най-ранната мандарина на пазара. Името на плода идва от японската провинция Сацума. Плодовете по правило са без семки, белят се много лесно, а вкусът им е леко възкисел.

Характерни за плодовете на сацума са силният аромат, сочността и високото захарно съдържание, средната киселинност. Плодовете са без семки и се разделят на 8 до 12 сегмента. Сацума е сред най-студоустойчивите ядливи цитруси.

 

Източник: https://www.thespruceeats.com/; https://www.zdravei.org/