Гроздето (Vitis vinifera) предстaвлява многогодишно лиановидно растение. Принадлежи към семейство Лозови (Vitaceae), затова и другото популярно име на растението е лоза.

Родният ареал на разпространение на лозата е Средиземноморският регион, Централна Европа и Югозападна Азия, от Мароко и Португалия на север до южната част на Германия и на изток до Северен Иран. Oтглежда се на всички континенти с изключение на Антарктида.

Лозата е култивирана за пръв път преди около 6000 години в пределите на Египет и Месопотамия. Най-добра за винопроизводство е географската ширина на разпространение на вида между 30-ти и 50-ти паралел северна и южна ширина. 

В момента има между 5 000 и 10 000 сортa на Vitis vinifera, макар и само малко от тях подходящи за производство на вино и пряка консумация.

Лечебни свойства на гроздето

Гроздолечението (ампелотерапия) е известно от дълбока древност от времето на Нерон, Хипократ и др. Съществуват цели научни трудове, описващи лечебните свойства и ефекти на гроздето. И до днес то се практикува и прилага в Централна и Южна Европа по традиция.

Гроздето е един от плодовете с много високо захарно съдържание около 20%. Съдържа изключително глюкоза (гроздова захар) и фруктоза (плодова захар), които директно навлизат в кръвта и чрез нея до всяка клетка от нашия организъм.

Гроздето има богато съдържание на органични киселини като ябълчена, винена, лимонена, фосфорна и др., които стимулират всички етапи на обмяната на веществата.

Като всички плодове, гроздето съдържа и множество витамини – А, В1, В2 и С. Повечето от тях са в ципата, а по-малко в месото на зърното.

Гроздовата захар улеснява усвояването на кислорода от тъканите. Усилва уринирането, като по този начин пречиства кръвта, бъбреците и пикочните пътища.

Друго ценно качество на този плод е, че усилва обмяната на веществата, по-точно на водно-солевата и така се повишава алкалната реакция на кръвта. Гроздето съдържа и някои ферменти, които оказват влияние върху смилането на белтъчините, мазнините и въглехидратите.

При лечение с грозде чернодробните клетки се активизират и отделят повече жлъчка, неутрализират отровите в храносмилателната система, а когато се консумира на гладно, стимулира и отделянето на панкреатичен сок.

Гроздовият сок е най-богат на хранителни и биологично активни вещества в сравнение с всички други натурални сокове.

Прясно изцедения сок съдържа, освен много захари и минерални вещества, фосфати, малко белтъчини, витамин Р, РР, С и витамини от група В. Затова се препоръчва да се пие половин литър гроздов сок на три пъти през деня - сутрин, обед и вечер. Пепсинът в гроздето спомага за усвояването на белтъците. Органичните киселини влияят благоприятно върху апетита, както и на жлезите с вътрешна и външна секреция. Благодарение на тях, се утолява жаждата, подобрява се перисталтиката на червата и се подпомага отделителната функция на бъбреците.

Благодарение на това, то е отличен източник на енергия за организма, като гроздовата захар служи за градивен и горивен материал за тялото. Особено добре повлиява тя за работата на сърдечния мускул.

Гроздето и гроздовият сок се препоръчват при безапетитие, стомашно-чревни възпаления (предимно сока), при чернодробни и жлъчни възпаления и при запек. Ако страдате от мигрена, приемайте чаша сок от плода рано сутрин, без да го смесвате допълнително с вода.

Добре е да се знае, че светлият гроздов сок попълва запасите от желязо в организма и предотвратява появата на чувство на отпадналост, а тъмното грозде намалява нивата на желязото.

В гроздето се съдържа и много калий, който укрепва сърдечния мускул и подпомага отделянето на излишните течности. Ето защо гроздето, както и сокът от него са полезни при високо кръвно налягане, прекарани инфаркти, атеросклероза, артрити, подагра, камъни в бъбреците или в жлъчния мехур. В гроздето се откриват още магнезий, калций, фосфор и желязо, които помагат за лечението на рахит и предпазват от анемия. Багрилоподобните вещества в него притежават съдоразширяващ ефект. По тази причина гроздето е особено полезно за спортисти и за хора, чието ежедневие е свързано с големи физически натоварвания.

Сушеното грозде или стафидите са полезни при депресивни състояния, умора, липса на концентрация. Добре е да се консумира грозде, когато чувстваме умора, например в следобедните часове на деня.

Противопоказания

Не злоупотребявайте с големи количества стафиди, ако сте с наднормено тегло, ако страдате от захарен диабет, язва на стомаха или на дванадесетопръстника.

Поради високата си захарност, гроздето може да се включи в диетата ви, но в ограничено количество, като се подбере по-малко сладък сорт.

Консумирането на грозде след трудносмилаеми храни – месо, колбаси е опасно за здравето поради различните срокове за преработка на тези храни. За месните произведения той е 8 – 10 часа, докато при гроздето са необходими от 2 до 4 часа. Така консумацията на грозде след такива тежки храни довежда до това, че в стомаха започват ферментация и гнилостни процеси, които са опасни за човешкия организъм.

Едни от най-популярните десертни сортове грозде, които се отглеждат в България са:

Велика – най-едроплодният ранозреещ от вида десертни сортове грозде в света. Зърната, които почти нямат семки, са дълги около 4 см, тежат между 14 и 18 грама. Цветът им е от тъмночервен до тъмнолилав.

Кардинал – среща се в дворовете на стотици българи, има американски произход. У нас е внесен през 1962 година. Гроздето му узрява през втората десетдневка на август.

Болгар – смята се, че сортът произхожда от Близкия изток и достига до нас още по време на турското робство, най-вероятно от района на Бейрут. Познат е още под имената Афуз Али, Датие де Бейрут, Карабурну, Реджина и други. По исторически данни, в началото на седемдесетте години на 20-и век, лозята с този сорт в България достигат 500 000 декара= Сортът узрява около средата на септември и има превъзходни вкусови качества.

Султанина - бялото грозде без семена, което е най-известно у нас. Сортът произхожда от Иран. Това е най-старият познат сорт за стафиди. В южните райони на страната узрява във втората половина на септември, а в северните - в началото на октомври.

Хамбургски мискет -  противно на името, сортът идва не от Хамбург, а от Англия. Зреее едновременно със сорта Болгар. При консумация се чувства малко дебелата му ципа.

Италия - сортът е хибрид между Бикан и Хамбургски мискет. Създаден е в Италия през 1911 г. Класически десертен сорт, късно зреещ. Гроздовете узряват чак в края на септември или началото на октомври. Има много едри зърна, с приятен вкус и ясно изразен мискетов аромат.

В кулинарията гроздето се използва за салати в съчетание със зеленчуци, други плодове и сирене, както и за приготвяне на сладка и други десерти.

Предлагаме ви рецептата за един стар, позабравен български десерт – балсуджук. Балсуджукът се прави от сурови орехи, гроздов сок и захар.

Балсуджук (мъстеница)

Продукти:

1.3 кг грозде за 1 л гроздов сок*

1 ч.ч. орехови ядки

60 г пшенично нишесте

1 ч.ч. захар

смляна канела или карамфил

Начин на приготвяне:

Ако използвате бяло грозде, балсуджукът ще бъде по-светъл. С червено грозде балсуджукът ще стане тъмен.

Балсуджукът може да се направи и с шира. Това е междинният полуферментирал продукт при правенето на виното. Когато се залага виното, гроздовият сок се пробва всеки ден, така при първи признаци на ферментация (втори-трети ден) се взима шира за балсуджук. Тази версия на десерта има малко по-остър и кисел вкус.

1. Ореховите ядки се запичат леко в сух тиган. Целта е да се затоплят и по-лесно да се нанизват, без да се чупят.

2. С игла и здрав памучен конец, в края на който има възел, се нанизват орехите, най-добре на половинки, но не по-дребни. Дължината на нанизите е обикновено 25 до 30 см, но от единя край се прави примка, за да може след това нанизите да се закачат.

3. Нишестето и захарта се смесват и се разбъркват с малко студен, прясно изцеден гроздов сок. Сместа се добавя към гроздовия сок и се разбива с помощта на миксер или пасатор, за да се получи наистина гладка смес.

4. Гроздовата смес се пресипва в широк съд на умерен огън и се бъркаме непрекъснато с дървена лъжица, докато придобие консистенция на гъста каша. Добавете канела или карамфил.

5. Сместа се дърпа от огъня и се оставя леко да се охлади. След това в нея се потапят нанизите с ядките, като с помощта на лъжица се обливат, за да се покрият всички ядки с гроздовата каша.

6. Нанизът се изцежда добре над съда, а след това се закача да виси, например на точилка. Внимава се нанизите да не докосват предмети или стени, а под тях се поставя тавичка или друг съд, за да се отцеждат.

7. След като обвивката на ядките стегне, нанизът се потапя отново в кашата. Така се напластява слой след слой. Потапянето за втори или за пореден път може да стане най-малко 2 часа след първото.

8. Щом напластяването приключи, се изчаква басуджукът да стегне и на следващия ден се поръсва с пудра захар. Излишната захар се изтръсква и готовите сладки домашни суджуци се закачат да се сушат на сухо и проветриво място.

9. Балсуджуците могат да се консумират след като се втвърдят, но е добре да се изчака поне седмица. Съхраняват се увити в кърпа, на хладно.