Френското грозде (Ribes) е род плодни растения, единственият в семейство касисови (Grossulariaceae). В зависимост от цвета на плода се различават три вида френско грозде: бяло (Ribes niveum), червено (Ribes rubrum) и черно (Ribes nigrum, касис).

Сезонността на френското грозде е от юни до август. Френското грозде расте върху всякакъв вид почви, но въпреки това се нуждае от средно тежка, пропусклива почва, която да може да задържа влага през лятото и да е леко кисела или неутрална. То е възникнало в края на 15 век в манастирските градини в Белгия и Северна Франция. Хората тогава са кръстосвали диво френско грозде от горите на Северна Америка, Северна Азия и Западна и Северна Европа – така се е родило френското грозде. От него произтичат множество сортове, които днес са обичани по целия свят.

Този изключително полезен плод вирее и в България, като по нашите земи се срещат няколко сорта:

Цариградско или немско грозде (Ribes grossularia), което расте в Стара планина, Рила, Витоша, Родопите и др.;

Черно френско грозде (Ribes nigrum), което се среща из Западните Родопи;

Алпийско френско грозде (Ribes alpinum), пък има в Стара Планина, Рила, Витоша, Пирин и Родопите;

Скално френско грозде (Ribes petraeum), което може да се намери в Средна Стара планина, Рила, Пирин и западните Родопи;

Френско многоцветно грозде (Ribes Multiflorum), което расте в Люлин планина, Конявската планина и Витоша.

Последни проучвания върху биохимичния състав на френското грозде откриват наличието на неоценими за здравето флавоноиди, които, по своя антиоксидантен потенциал, превъзхождат 20 пъти витамините С и Е.

Флавоноидите, наречени още "витамин Р" са полифенолни съединения с многобройни полезни въздействия. Някои от тях имат антибиотично действие, благодарение на което, те възпрепятстват развитието на определени вируси и бактерии. Освен това е доказано, че флавоноидите свързват и извеждат от човешкия организъм редица токсични метали, с което спомагат за неговата детоксикация.

Известно е, че плодовете на червеното френско грозде съдържат и голямо количество калий, необходим за добрата функция на сърцето и регулиране на водно-солевия баланс в организма. А това означава, че предпазва от сърцебиене, отоци и подпухване в горещините.

За хората с нисък хемоглобин също е препоръчително да консумират плода, защото той има и високо съдържание на желязо.

В малките червени зрънца се съдържат до 10% въглехидрати, 4% киселини (лимонена, ябълчна, янтарна, оксалова, хлорогенова, хининова, салицилова и пр.), 0,6% протеини, каротеноиди, флавоноиди, кумарини, серотонин, фибри, витамини (В1, В2, В3, В4, В5, В6, В9, С, Е, К), минерали (калий, калций, магнезий, желязо, мед, цинк, манган, фосфор, селен, флуор, йод) и други.

В 100 гр. плод се съдържат само 38 калории.

Кулинарна употреба

В различните страни по света френското грозде се използва доста широко в кулинарията. При приготвянето на горещи ястия или студени мезета, маринати и десерти се използват плодовете и листата от растението – прясно набрани или сушени. Френското грозде се съчетава добре с всички видоне горски плодове, със зеленчуци, пресни подправки, млечнокисели продукти, ядки, мед, домашни птици, домашна юфка и осолена риба.

Освен че се консумират сурови, малките плодчета  могат също така да бъдат замразени, смлени със захар и консервирани. От френско грозде се приготвят желета, кремове, сиропи, вина и течни напитки. От плодовете се правят ароматни пълнежи за сладки торти и сладкиши.

В традиционната финландска кухня плодовете от касис се използват при готвене на риба и ястия с диво месо. В Европа, особено в Англия, обичат да приготвят ароматни сосове за топли месни блюда. Във френската кухня касисът се използва за приготвянето на сортови вина, популярни безалкохолни напитки, зеленчукови и хлебни супи, млечни ястия и разбира се, за известните френски сосове. В Бургундия черният касис се използва за приготвяне на легендарния дижонски ликьор Crème de Cassis.