Обичаят коледуване

Сряда, 6 януари

Снимка: iStock
Обичаят коледуване

 

Обичаят коледуване датира от много отдавна, защото в същността си е езически. Въпреки че не е християнски ритуал, той е неотменна част от коледните празници. Езическо и християнско в обичаите се преплитат, за да може обикновеният човек по-лесно да възприеме новите религиозни повели. „Коледуване“ произлиза от римската дума calendae – първите дни на месец януари.

Празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер - последният ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. Участие в него взимат ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже.  На този ден се извършват ритуали и обреди, свързани с посрещането на Коледа.

Времето за коледуване е строго определено от традицията - от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Подготовката на коледарите започва от Игнажден. Тя се състои в приготвяне на специално облекло (кожени наметала, тояжки, калпаци) и упражняване на коледни песни, които са най-важният компонент от обичая. Определя се водачът на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“.

Коледарите си избират цар или станеник — млад мъж, който знае коледарските песни, има артистична душа, щедра ръка и добро сърце. Някога желаещите да коледуват е трябвало да искат специално разрешение от царя бан, което говори за посветителските функции на този обичай.

Коледарите обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището — кмета, попа, също и даскала. Домакинът посреща коледарите със специално направен коледарски кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година.

Като дар получавали и сирене, сланина, суджуци и други благини. Станеникът поема даровете и изказва своята блаженка (благословия), която често е твърде дълга и винаги хумористично-хвалебствена. Блаженката се изрича речитативно, като всеки пасаж завършва с подканващото: „Речете, дружина амин!“ и дружината отговаря. Обикновено уводната част на блаженката е за трудния път на коледарите до дома на стопанина, хвалебствия за приема на домакинята, за богатата трапеза. Завършва се с пожеланието: „Колкото звезди по небето, толкоз здраве в тази къща!“

Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Пеят се песни за всеки от семейството — от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) до най-малкия. Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, плодородие и благополучие (берекет), късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия. Пее се на орач, овчар, свещеник, кмет, шивач… Завършва се с пожеланието: „Колкото звезди по небето, толкоз здраве в тази къща!“

Една от основните цели на коледуването е да се оповести раждането на ново състояние на вселената, подреждането и организирането на света. Затова в голяма част от коледарските песни е запазен образът символ на световното дърво, а предсказаното в тях звучи съдбовно.

Всички семейства бдят още от предишната Бъдни вечер около огъня в очакване на коледарите. Около огъня коледарите пеят песните си и наричат за добро, радост и късмет. От силата на огъня очакват изреченото да се сбъдне. Бъдникът, както и огънят също е магически. На някои места, когато той почне да догаря, извеждат мъжката челяд навън и около огнището остават само невестите – да се раждат все женски животни от стоката. Трески от бъдника се закопават в лозята за плодородие и добро вино, или се хвърлят в реката за здраве и дълъг живот.

На Коледа българите принасят в жертва прасе, което е гледано цяла година.Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат.