Карфиолът е зеленчук от семейство Кръстоцветни (Brassicaceae), заедно с броколи, брюкселско зеле, кейл и репички. Нискорастящият зеленчук прилича на зеле, затова и наименованието му от латински означава „цвят на зеле“. Големи зелени листа предпазват главата на карфиола от слънцето и насекомите. Без слънчева светлина растението не може да произвежда хлорофил, което обяснява и белият му цвят. Главата на карфиола нараства до около 16-20 см в диаметър и всъщност е годно за консумация цвете, съставено от неразвити съцветия, които са плътно прикрепени към основното стъбло (или сърцевината).

Историята на карфиола може да се проследи назад до дивото зеле, за което се смята, че произхожда от Мала Азия. Зеленчукът преминава през известни трансформации и се появява в района на Средиземноморието, като става широко разпространена храна в Турция и Италия още от 600 г. пр. н.е. Във Франция, а по-късно в Източна Европа и в Англия става по известен през XVI век. Днес сред големите производители са САЩ, Франция, Италия, Индия и Китай. В България карфиолът е достъпен още от средата на октомври, чак до март.

Карфиолът е една от храните, които се препоръчват за детоксикацията на организма и които ни пазят от вредното действие на оксидантите в тялото ни. Благодарение на противовъзпалителния си ефект и на действието на съединение, наречено глюкорафанин, карфиолът спомага за понижаване на холестерола и има антибактериални свойства.

Само със 100 грама карфиол можем да си набавим 14% (57.0mcg) от дневната ни нужда от фолиева киселина и 77% (46.4mg) от дневната ни нужда от витамин С.

Друго голямо предимство на карфиола е наличието на значително количество витамин К, който е известен със своите противовъзпалителни свойства. Мастноразтворимият витамин спомага за усвояването на калция в организма, полезен е за костите и поддържа правилното функциониране на черния дроб.

Карфиолът се абсорбира лесно и затова се препоръчва за употреба при различни заболявания на храносмилателната система. Дори след като бъде сварен, бързо възстановява дефицита на витамин С. В съцветията му има фибри, които се усвояват лесно, без да дразнят стомаха.

По отношение на съдържанието на витамин U, карфиолът се нарежда малко след авокадото. Това вещество облекчава възпалението, успокоява стомашната лигавица, предпазва от язви и ерозии. Наличието на биотин прави зеленчукът незаменим при лечението на кожни заболявания.

Съцветията на карфиола се отделят едно от друго и могат да се ядат както сурови, така и термично обработени.

Суровият карфиол често се съчетава с кремообразни дипове и е популярно допълнение към платата със сурови зеленчуци. Карфиолът може да бъде изпечен, сварен на пара, задушен или изпържен. Също така той може да бъде превърнат в пюре и да бъде добра алтернатива на картофите, например. Пюрето от карфиол може да се използва и като заместител на брашното, като по този начин превръща ястията в нисковъглехидратни и безглутенови. В България карфиолът е неотменна съставка на зимните туршии.

Независимо дали ще бъде обработван или ще се консумира суров, карфиолът най-често се начупва на отделни розички. Външните листа на карфиола се отстраняват, те могат да се нарежат и да се добавят към супи или стир-фрай ястия (имайте предвид, че имат остър вкус на карфиол). Сърцевината на карфиола обикновено се отстранява и изхвърля, но тя също може да бъде нарязана и сготвена заедно с розичките, особено ако приготвяте супа от карфиол. Също така карфиолът може да бъде изпечен цял, за по-впечатляваща презентация.

Плътната текстура и полунеутралният вкус на карфиола позволяват широкото му използване в кулинарията. Карфиолът може да се комбинира с лимон, лайм и портокал, билки и повечето подправки. Подправя се със зехтин или масло, кисело мляко или заквасена сметана. С карфиол могат да се приготвят както традиционни яхнии и супи, така и основи за пици, ньоки и дори „крилца“ в стил Бъфало.

Качественият зеленчук се познава по тежестта му, гъстотата на съцветията и наличието на зелени листа. Съцветията могат да бъдат бели, жълтеникави, зеленикави или лилави, като зависи от сорта и условията на отглеждане. Ако има петна или изгнили части, това показва нарушение на условията на съхранение или гъбична инфекция. При избора трябва да се обръща внимание на повърхността да няма мръсотия, съцветията да са плътно прилегнали едно към друго и листата да са оцветени равномерно.

Карфиолът се съхранява увит в прозрачно фолио в хладилник. Ако е пресен, купен от пазара, той ще издържи до 2 седмици. За по-дълго съхранение, най-добре отделете розичките, бланширайте ги за 3 минути и ги замразете.

Карфиолът е един от зеленчуците, с които започват да се захранват бебетата. Той предотвратява запек и повишеното производство на газове. Обогатява тялото на детето с важни минерали и почти никога не предизвикват нежелани реакции. За приготвянето му като бебешка храна, той се нарязва на парчета, поставя се във вряща вода и се държи под капак за 8-10 минути.

Противопоказания

Карфиолът трябва да се консумира с повишено внимание при колит, язви или висока киселинност. Зеленчукът съдържа пурини, които могат да навредят на страдащите от подагра. Също така съдържа гоитрогенни вещества, които потискат функцията на щитовидната жлеза и инхибират производството на хормони. Термичната обработка спомага за намаляването на активността на гоитрогенните вещества.