Ечемик

Петък, 10 юли

Снимка: iStock
Ечемик

 

Ечемикът (Hordeum vulgare) е една от най-древните зърнени култури, която човек е започнал да отглежда преди повече от 10 000 години в Близкия изток. Някои историци смятат, че без ечемика човечеството би загинало от глад или поне не би достигнало до съвременното ниво на развитие.

По време на неолита ечемикът е бил известен навсякъде – Шумер, Египет, Китай, Индия и други страни на Азия. В Древна Гърция и в Рим също са отглеждали и високо са ценяли ечемика. През Средновековието ечемикът е бил отглеждан повсеместно, а ечемичено-ръженият хляб е бил основна храна на европейските селяни преди да бъде изместен от картофите.

Ечемикът е почти единственото растение, което дава реколта дори на височина от 5000 метра. Затова е и особено ценен в Хималаите.

Най-древната алкохолна напитка е бирата от ечемик.

Ечемикът е едногодишно тревисто растение, което узрява за кратък период от време и е изключително приспособимо към различни географски условия. Наземните му части са много подобни на тези на пшеницата и овеса.

 

 

Има няколко вида ечемик – перлен, за готвене и изчистен. Отделните видове ечемик се определят спрямо това колко от обвивките на зърната ечемик са премахнати.  Най-много витамини и минерали се запазват в изчистения ечемик, на който е премахната само външната люспа на зърното - перленият.

Друг вариант са ечемичените ядки, които са пресовани, подобно на овесените ядки. Те често влизат в състава на мюсли закуските.

Ечемик може да се приема под най-разнообразна форма. Добре е той да се накисне в студена вода преди да се свари. Когато се свари до разпукване на зърната (във вода или прясно мляко) се получава ечемичена каша, която може да се гарнира със сушени плодове, мед, масло или сирене. Подходяща е за закуска.

Ечемикът е идеален заместител на ориза в солени ястия като ризото и пълнени зеленчуци. Придава плътност на супите.

Ечемичено брашно също е много полезно и може да бъде смесено с други видове брашна при приготвянето на всякакъв вид тестени изделия.

Зърната на ечемика могат да бъдат оставени да покълнат и да се консумират под формата на кълнове.

 

Полезен състав на ечемика

Една от значителните ползи на ечемика са неговите влакнини. Разтворимите влакна имат свойството да понижават "лошия" холестерол и намаляват риска от сърдечни заболявания. Тези фибри регулират абсорбцията на глюкоза и така намаляват риска от развитие на диабет тип 2. Неразтворимите влакнини - фибри, действат добре на перисталтиката, на червата и на функцията на отделителната система.

Ечемикът е богат на витамини от група В – В1, В3, В6 и В9. и на цинк. Фосфорът в ечемика е повече отколкото в която и да е друга зърнена култура. Той има водеща роля за здравите кости.

Ечемикът съдържа и една от най-полезните аминокиселини – лизин. Лизинът се грижи за здравия вид на косата и кожата ви. Освен това действа антивирусно и антимикробно.

Калориите в ечемика са около 355 за 100 гр. , въглехидратите са около 73 гр., белтъчините - 12 гр., а мазнините много малко – 2,3 гр.. Холестеролът пък е 0 мг.

 

Полезно действие

Ечемикът повишава силата и издръжливостта; понижава общия холестерол, както и нивото на триглицеридите в кръвта; понижава стойностите на кръвното налягане; спомага за пречистването на черния дроб от токсини. Много е полезен за хора с диабет тип 2, както и за хора в преддиабетни състояния, тъй като съдържа бета-глюкан разтворими фибри.

Ечемикът е много полезен и за хората, които консумират големи количества червени меса - съдържащият се в ечемичените стръкове хлорофил намалява вредното влияние на месната „диета” и подпомага храносмилането и поддържането на здраво дебело черво.

Върху кожата ечемикът се прилага за лечение на екземи и циреи.

Много богати на полезни вещества са младите стръкове ечемик. В тях се съдържа голямо количество хлорофил и аминокиселини (всичките осем незаменими за човека), витамини от група В, както и витамин С и Е. Сред минералите с най-голямо количество е калият (452 мг.), следван от магнезия (133 мг.) и калция (33 мг.). Ечемикът съдържа още желязо (3,6 мг.), както и антиоксидантите апигенин и супероксид дисмутаза. Ечемикът съдържа глутен.

Важно е да се знае, че брашното от ечемик понякога може да влоши състоянието на болни с астма и дори да предизвика астматичен пристъп. А богатото съдържание на влакнини в състава на ечемика може да затрудни абсорбцията на лекарства- затова е препоръчително да се приема около час след техния прием.

 

 

Ечемичената вода е изключително полезна. Тя помага при отслабване, висок холестерол , камъни в бъбреците, лошо храносмилане, диабет, сърдечно-съдови проблеми. Използва се като общоукрепващо средство след дълго боледуване или средство против вътрешни възпаления. Ечемичената вода има и разхлаждащо действие, затова е особено подходяща за консумация през летните месеци.

 

Рецепта за ечемичена вода

 

1 ч.ч. органичен ечемик

5 ч.ч. вода

1 лимон, сок

1 с.л. натурален мед (по желание)

пръчица канела (по желание)

пресен корен от джинджифил (по желание)

 

Поставете всички съставки в голям стъклен буркан.

Разбъркайте и го покрийте с памучна кърпа. Оставете да престои 24 часа.

Прецедете течността и консумирайте. Около две чаши на ден са идеалната доза.