Появата на рибата меджид в Черно море е знак, че идва сафридът - меджидът тръгва няколко дена по-рано от него.  Самият сафрид в нашето Черно море обичайно може да се лови от около 20 май до края на юни. През юли и август пасажите се срещат тук-там разпръснато.

Съществува поверие, че когато щъркелите си заминават и сафридът си тръгва.

Попчето, което във Варненския край е по-известно с гагаузкото си име кая, тръгва при температури на водата 8-10 градуса, някъде към средата на март. Лови се успешно през цялата година (без зимата, когато се крие по дупките). По време на горещите летни месеци може да се открие на по-дълбокото, където водата е по-хладна.  Вярва се, че най-подходящото време да започне риболовът на попчета, е когато цъфне люлякът.

Барбунът обичайно се хваща от май. Движи се на големи пасажи по пясъчното дъно и постоянно рови пясъка в търсене на храна. Често се хваща на въдиците заедно с попчето. Извършва сезонна миграция заедно със сафрида, лефера и т.н. - от Босфора на север през пролетта и обратно на юг през есента.

Карагьозът се хваща след 15 март, но на мрежи. На чепаре кълве след средата на юни.

Калканът през пролетта идва към брега, за да си хвърля хайвера. Ловът му е забранен до 15 юни. Писията се лови, когато се лови и калканът. Големите екземпляри идват пролетно време, и след това се оттеглят с калкана. В крайбрежните води остават малки екземпляри.

Кефал и илария има през цялото лято.

Морската котка излиза към брега, когато температурите надхвърлят 20 градуса.

Рибите в Черно море

Цаца (Копърка) (Sprattus sprattus sulinus)

 Цацата е разпространена в Черно море. На дължина достига до 13 см и тегло до 15 кг. Живее средно до 5 години. Храни се целогодишно със зоопланктон. Нараства бавно. Има първостепенно значение за стопанския риболов в България. Служи за храна на хищните видове.

Попче (Gobidae)

Попчетата са дънни крайбрежни, слабоподвижни риби. Обитават морски, слабосолени или сладки води. Размножават се през топлата част на годината. Семейството на попчетата включва около 850 вида. Във водите на България са представени 10 рода с 21 вида.

Сафрид (Trachurus mediterraneus ponticus)

Сафридът е морска, топлолюбива, стадна риба. Разпространен е в Черно, Мраморно и Азовско море. На дължина достига до 55 см с тегло до 1,3 кг . Живее до 15 години.  Размножава се от юни до август. Има две форми - дребнаq с по-бавен растеж и едра - с по-бърз. Храни се с по-дребни риби. Тази риба е ценен стопански вид за Черно море.

Черноморска хамсия (Engraulis encrasicholus ponticus)

Черноморската хамсия е стадна морска риба, подвид на вида Engraulis encrasicholus. Разпространена е в североизточната част на Атлантическия океан, Средиземно, Черно и Азовско море. Живее до 5-6 години. Размножава се от май до септември. Храни се със зоопланктон. Тази риба има голямо стопанско значение за Черно море.

Хамсията и цацата са обект на промишлен риболов - с тралове и даляни.

Барбуня (Mullus barbatus ponticus)

Барбунята е крайбрежна морска риба. Разпространена е навсякъде в Черно море. На дължина достига до 21 см с тегло до 140 г. Живее до около 10-12 години.

Размножава се от юни до септември. Малките рибки от този вид се хранят със зоопланктон, а възрастните с дънни безгръбначни и дребни риби .

Карагьоз (Alosa pontica)

Карагьозът зимува в Черно море, а за размножаване навлиза в река Дунав и други големи реки. Разпространен е в Черно и Азовско море. На дължина достига до 38 см с тегло до 700 г. Живее около 7-8 години. Личинките на тази риба се хранят главно с водорасли и се носят пасивно по течението към морето, а възрастните с риба и висши ракообразни. Тази риба е ценен стопански вид.

Морски кефал (Mugil cephalus) 

Морският кефал е морска стадна риба. Широко разпространен в тропичните, субтропичните и умерените зони на океаните, включително Черно море, прилежащите му езера и устия на реки. На дължина достига до 60-75 см с тегло до 3-4 кг. Топлолюбива риба. Понася големи колебания в солеността. Размножава се през юни-септември в открито море. Храни се с детрит, растителни обраствания, бентос и други. Ценен стопански вид за България.

Застрашени видове

Скумрия (Scomber scombrus) 

Скумрията е морски вид риба от разред Костурови. Черноморската скумрия зимува в Мраморно море, в Черно море идваq за да се изхрани - край българските брегове минава през април-юни и се връща през септември-януари. Черноморската скумрия е едно от застрашените животни в Черно море. На дължина достига до 50 см.

Паламуд (Sarda sarda) 

Тази риба е разпространена в Атлантическия океан, по бреговете на Северна Америка, Европа и Африка. Паламудът е пелагична, стадна, бързо движеща се риба. Зимува в Средиземно и Мраморно море. На пролет навлиза в Черно море за отхранване и размножаване. На дължина достига до 65 см с тегло до 2,5-4 кг . Размножава се през юни. Личинките и малките рибки се хранят със зоопланктон, а възрастните са хищници. Паламудът е ценен стопански вид със силно намалена численост.

Черноморски калкан (Psetta maxima maeotica) 

Тялото на тази риба е с ромбовидна форма. Покрито е с конични костни образувания. Устата е с голяма долна челюст, издадена напред и с остри зъби. Черноморският калкан е ендемичен подвид за Черно море. На дължина достига до 50-60 см с тегло до 15 кг. Размноважа се през април-май. Живее до 10-12 години. Храни се с попчета, меджид, сафрид, цаца, ракообразни и мекотели. Тази риба е един от най-ценните за Черно море стопански видове , но заради големия улов запасите на Черноморският калкан са силно намалени.

Лефер (Pomatomus saltatrix) 

В Черно море се среща много рядко. Дължината на тялото на .ефера достига от 70 до 100 см, а теглото му не повече от 20 кг. Леферът е стадна, топлолюбива риба, обитаваща откритите морски райони. Появява се през май-юни пред българските брегове, зимува в Мраморно море. Размножава се през през юли-септември. Нараства бързо. Ценен стопански вид. Минималният допустим размер за улов според закона у нас е 28 см.

Източник: morskiribolov.start.bg