Познат най-вече като основна съставка на известната салата от Близкия изток Табуле с булгур, домати, лук и пресни подправки, булгурът е известен на човечеството отпреди 4000 години. Култивирането на булгур започва в средиземноморския регион, а след това бързо се разпространява по света. Булгурът е една от най-лесните за приготвяне зърнени култури,  с разнообразно приложение.

Булгурът представлява бланширани, изсушени и натрошени зърна пшеница. Обработена по този начин, тя запазва своите хранителни стойности, но удължава срока си на годност и получава ново качество - удобна е за готвене. Цветът на булгура е различен - по-светъл или по-тъмен, в зависимост от сорта му и размера на надробените частици. Булгурът се готви много по-бързо от останалите разновидности на пшеницата, като пълнозърнеста пшеница и твърда пшеница – начупени, но необработени зърна зелена пшеница. Булгурът е и най-евтиният вид пшеница.

Булгурът се готви за не повече от 15 минути, но различните видове все пак изискват различно време за готвене. Затова най-добре е да се четат инструкциите на опаковката. Като общо правило, 1 ч.ч. булгур се вари в 2 ч.ч. леко подсолена вода. След като водата заври, намалете огъня и оставете булгура да къкри в продължение на 12 минути. Ако искате добре отделени зрънца, премийте го през гевгир да падне нишестето по стените им. За салата булгурът се премива през студена вода, за да спре процеса на готвене и да не се слепват зрънцата в готовата салата. За плънки е добре да се слепва с другите компоненти и не е нужно премиване.

Консумацията на булгур се препоръчва и при диета, в която е забранен хлябът - булгурът може далеч по-здравословно да го замени, като разбира се не бива да прекалява с него.

Ето какво е съдържанието на булгура - 76% въглехидрати, 18% фибри, почти 13% протеини и съвсем малко мазнини. Калориите в 100 грама са 345. В състава влиза значително количество целулоза и аминокиселини, както и калций, желязо, фосфор, магнезий, калий, селен. Сред витамините несъмнено трябва да споменем А, C, D и Е, както и зърнения комплекс - B2, B3, B6 и B9 (фолиева киселина). Булгурът е рекордьор по състав на полезни хранителни вещества сред останалите зърнени храни.

Здравословни ползи на булгура

Ниското съдържание на мазнини и липсата на холестерол в състава на булгура, го правят препоръчителен при сърдечносъдови заболявания.

Целулозата в него пречиства тялото от токсините и мастните натрупвания.

Аминокиселините му участват в изработването на колаген, който прави кожата млада, гладка и еластична.

Фосфорът в него спомага нормалната обмяна на веществата и добрата работа на мозъка, увеличава скоростта на мускулните съкращения.

Витамините от групата В отговарят за нормалното функциониране на нервната система.

Консумацията на булгур понижава кръвното налягане и помага при лечението на диабет.

Фибрите в него значително улесняват храносмилането и подпомагат чревната дейност.

Подсилва имунитета в студените зимни месеци - тази култура е богата на аминокиселината лизин, която оказва противовирусно действие.

Булгурът е чудесен заместител на ориза и кускуса, както и на всяка друга зърнена култура, като ечемик или киноа – в салати, като плънка за зеленчуци и др. От булгур може да се приготви пилаф, който да бъде поднесен със зеленчуково къри или задушени на тиган зеленчуци. С булгур също така може да приготвите вкусни вегетариански крокети и кюфтета.

Като всички зърнени храни, и булгурът трябва да се съхранява в буркан с херметическо затваряне, на сухо, тъмно и хладно място. Трайността му е 2 години, съхраняван по правилния начин. Ако го поставите във фризер, ще може да го използвате до 4 години. Свареният булгур може да бъде съхраняван до три дни в хладилник, в кутия с херметическо затваряне, може също да бъде замразяван във фризер.

Булгурът има три разновидности – фин, среден и едър. Финият и средният вид се сготвят за по-малко от 5 минути, докато на едрия булгур му трябват 15 минути. За салата Табуле се използва фин булгур, а за пилаф и супи – едър.